Сражаваха се непрекъснато над три столетия. В крайна сметка премахнаха съседите си и създадоха своя империя. Беше им все едно, че за постигането на целта пожертваха осемдесет процента от населението си. И преди се бяха въздигнали от пепелта, щяха да го сторят отново.
Вечният император вече бе изправен пред една съвзела се Таанска империя, разширила се несравнимо извън първоначалната си територия. Този взривен растеж породи какви ли не проблеми за таанците — имаше повече несъгласни от когато и да било, честите кървави чистки във Висшия съвет ставаха привично събитие.
Без да иска, Императорът бе премахнал това затруднение вместо тях. Таанците отново бяха единни в стремежите си и в ненавистта си към околния свят.
26.
След няколко седмици Стен вече не беше командир без флот. Неговите четири имперски тактически кораба — „Клагет“, „Гембъл“, „Кели“ и „Ричардс“ бяха разтоварени и поставени върху временни опори за окончателно оборудване във великанските флотски докове на Кавит.
Той обаче си оставаше командир без екипаж. През времето след беседата с адмирал ван Дорман се сбъднаха всичките му опасения — нулев брой подходящи доброволци.
Но в 23-ти флот наистина не липсваха недоволни и подобни на тях типове. След двадесет събеседвания Стен си спомни убийствената фраза от един отдавна забравен виц на Алекс: „Страхотна си ни е Империята, не е чак толкова задръстена“.
Ако бяха назначили Стен за командир на разрушител, може би щеше да намери места за тези загубеняци в различните отделения на кораба без особени проблеми. Но не и в четири кораба с по дванадесет души екипаж и поне минимална наземна група за поддръжка.
Времето му свършваше. Три пъти го навести „по приятелски“ един от помощниците на ван Дорман.
Човекът проявяваше съчувствие към затрудненията на Стен и обещаваше да направи всичко по силите си да не научи адмиралът за тях — просто като услуга от един офицер на друг. Стен предположи, че после онзи надува гравиколата си до дупка от бързане да докладва на ван Дорман колко дълбоко е затънал в дракх вироглавецът.
А може би Стен започваше да страда от мания за преследване. Нищо чудно — цялото си време посвещаваше на тактическите кораби. Ако си спомнеше, че трябва да яде, отваряше нещо пакетирано, загряваше го и дъвчеше разсеяно, докато умът и пръстите му проследяваха схеми, хидравлика и тръбопроводи на фишовете с чертежите на корабите.
Точно този ден той смъкна омазнения работен комбинезон, който носеше денем и нощем, навлече полупарадна униформа и тръгна на война срещу транспортно-снабдителното управление на 23-ти флот.
Всяка военна организация си има таблици за организацията и оборудването, в които е посочено точно колко хора от какъв ранг са упълномощени във всяка бойна единица и какви видове снаряжение — от линейни кораби до вилици, им се полагат. Организацията с прекалено много началници или запаси може да затъне не по-зле от онази, на която всичко не достига.
Стен установи, че в 23-ти флот това управление разрешава да се поддържа еднодневен запас от основни муниции и ракети при максимално изразходване на бойната мощ в сражение. За попълване на запасите по време на война корабите на Стен би трябвало да прекъсват патрулните си обиколки и да се връщат в гигантските снабдителни складове на Кавит.
Той се опита да вразуми офицера — започна с логичния довод, че от прекъснатото патрулиране, когато оръжията няма с какво да стрелят, едва ли има голяма полза, и завърши с може би нелогичното напомняне, че не е изключено при бойни действия складовете да бъдат разпердушинени с масирана бомбардировка.
Офицерът не щеше и да чуе за проблемите с патрулирането, завъртя глава с досада от самото споменаване за вероятни военни конфликти и се разсмя от сърце на идеята, че Кавит не е в състояние да унищожи всеки нападател дълго преди той да изстреля нещо срещу планетата.
Беше просто един от онези дни, които не искаш да си спомняш.
Стен спря грависледа си пред оградената територия на хангарите за дооборудване и разсеяно отвърна на приветствието на часовия, който стоеше пред портала.
— Добър ден, господин капитан.
Часовият се отнасяше със симпатия към Стен. С останалите от охранителната рота се бяха хванали на бас кога ван Дорман ще освободи от длъжност капитана и ще го върне на Първичен свят за преназначаване. Жалко, но от друга страна, посоченият от този часови момент настъпваше само след два дни, а да припечели малко парици за пиене беше много по-важно от съдбата на някакъв си офицер.