— Добър ден.
— Сър, вашият офицер-оръжейник вече е в кораба.
Стен реагира светкавично.
— Боец, изведи караула. Веднага!
— Но…
— Мърдай, момче! Нямам офицер-оръжейник.
Часовият натисна бутона за тревога, който не вдигаше шум, и след броени мигове Стен разполагаше с още петима караулни, които нервно опипваха заредените си уилигъни.
Самият той извади миниуилигъна, който винаги носеше затъкнат на кръста, и се насочи към „Клагет“, единствения кораб със зейнал входен люк.
Саботьор? Шпионин? Или просто досаден любопитко? Все едно. Разположи шестимата войници от двете страни на люка и безшумно се качи по стълбичката.
Спря и се заслуша точно пред миниатюрния въздушен шлюз на кораба. Дочуваше вътре тракане, тропот и мърморене. Вече се канеше да даде знак на караулните да го последват, но започна да различава думите:
— Стига де, дребна гадинке. К’во ще ми втълпяваш, че не мога да изстрелям по две наведнъж.
Стен подаде глава навън.
— Извинете, господа. Оплесках се. Като гледам, все пак имам офицер-оръжейник. Ще съобщя на дежурния офицер, че съм се объркал.
Озадачените караулни отдадоха чест, свиха рамене и се отдалечиха.
А Стен се промъкна навътре и ревна:
— Господин Килгър! — И си достави удоволствието да види как една глава се тресна от изненада в компютърния екран. — Вие не знаете ли, че трябва да се представите?
Подофицер Алекс Килгър го изгледа наскърбен, докато си разтриваше челото.
— Момко, рекох си, че си отпрашил да поиграеш поло с оня твой адмирал.
Алекс Килгър имаше набито и много яко тяло, защото произхождаше от планетата Единбург, свят с твърде силно притегляне. В секция „Богомолка“ беше взводен сержант при Стен, който после настоя да го назначат в двореца, докато той командваше охраната. Килгър допусна грешката да се влюби и подаде молба да му разрешат да се ожени, а Императорът го прати право в летателната школа месеци преди Стен, освен това го повиши в подофицер.
Стен изобщо нямаше представа как или защо Килгър се е озовал на Кавит… но адски се радваше да го види.
— Хич не беше мъчно да си уредя прехвърлянето в твойта ескадрила, млади ми Стен — обясни Килгър, щом седнаха да пийнат по една голяма чаша кафе в килерчето, което минаваше за канцелария в „Клагет“. — Първо, погрижих се да не те изпускам от поглед, щото знаех, че ще си имаш главоболия, дето не знаеш как да избегнеш. После думичка тук, чаровна усмивчица там и — пуф! — Килгър вече е на път. Ама стига сме дърдорили. Я ме светни набързо за положението, капитане. Къде са ни хубавите екипажчета?
Стен му изреди накратко проблемите си. Алекс го изслуша, после състрадателно го потупа по рамото, от което палубната плоча се изви за миг няколко сантиметра.
— Време ти е веч’ да си отдъхнеш, щото Килгър е тук. Лошото при теб е, синко, че не ти е щукнало да си търсиш доброволци там, дето ще ги намериш.
— Как пък не! Опитвах се да ги събера навсякъде освен в гробищата.
— Не сме закъсали чак дотам, че да дирим недоумрели, капитане. Ти си гледай кефа. Просто ми се довери.
27.
— Чудничка групичка, а? — гордо подхвърли Килгър.
Стен изгледа неприветливо тълпата от над тридесет същества, които се взираха начумерено в него, после се озърна към здраво залостения портал на затвора.
— Колко убийци има между тях?
— А, ни един няма. Само двама, причинили смърт по небрежност. Другите пък са…
Стен му махна с ръка да млъкне. По-късно щеше да има време за мъчително умуване над микрофишовете с досиетата им. Внезапно затворниците пред него му се сториха (поне потенциално) блестящи въплъщения на флотски добродетели. Имаше обаче едно затруднение — не го биваше по вдъхновяващите речи и се чудеше какво да каже на тези същества, за да ги убеди, че не искат да останат в безопасния, разумно уреден пандиз на 23-ти флот.
Алекс се примъкна към него и прошепна:
— Мога да ги поразгрея с някой майтап, момко, ако искаш. Ще им пусна два-три вица.
— Никакви вицове — решително отсече Стен.
Алекс тутакси изпадна в униние.
— Дори оня за петнистите змии ли? Идеален е за корава пасмина като тая.
— Изобщо да не си споменал тъкмо онзи за петнистите змии. Килгър, има си закони срещу жестоките и неразрешените наказания. Дори ако сънуваш петнисти змии, ще те прокарам под кила на кораба.
Все така сърдито Стен се зае отново с непосредствената си задача. Погледът му сигурно беше изпепеляващ, защото хората пред него престанаха на мига да пристъпят от крак на крак.