Както и да е. Поне бяха готови да го изслушат. Сега оставаше само да се изхитри някак и да ги убеди. Основно правило при речите — винаги се обръщай към тълпата, сякаш пред теб стои един човек, и си набележи същество, на което да говориш.
Избра си мъж, който не изглеждаше чак толкова мръсен, смачкан и лукав като останалите, и каза все едно на него:
— Аз съм Стен. Командвам четири тактически кораба. И имам нужда от екипажи.
— Кат’ сте стигнали чак дотук, значи направо остъргвате дънцето — вметна друг затворник.
— „Сър“ — натърти Стен.
Затворникът се изплю на земята. Стен се вторачи в него и мъжът се извърна и неохотно изръмжа:
— Сър.
— Не се засягайте, сър — подхвана затворникът, когото Стен си бе набелязал, — но ние каква изгода ще имаме?
— Излизате оттук. Досиетата ви се изчистват. Мога да отменя обвиненията срещу вас, ако поискам. Стига да покажете, че пасвате.
— Ами какви чинове ще имаме? — попита трети.
— Заслужите ли си нашивката, получавате я.
— И какво ще вършим?
— Патрулиране. По далечни маршрути.
— Към таанците ли?
— Толкова близо до тях, колкото успеем.
— Като ви слушам, това е адски сполучлив начин човек да пукне.
— Така си е — потвърди Стен. — Отгоре на всичко видите ли онези каюти, килиите ще ви се сторят истински дворци, от храната може да повърне дори червей в някое бунище, а офицерите ми ще ви държат под око всеки миг. А, да. Голям късмет ще имате, ако излезете в отпуск веднъж на цял цикъл. И вероятно ще го изкарате на някое планетоидче, където най-свястната гледка е как се окислява металът.
— Не звучи много примамливо.
— Изобщо не звучи добре, сър — намеси се четвърти затворник. — Разрешавате ли да задам въпрос? Личен?
— Казвай.
— Вие защо се захванахте с това? Всички в тактическите кораби са доброволци. Да не искате още някой медал?
— Майната им на медалите — искрено отговори Стен и поумува над следващите си думи. — Сигурно можете да ми навлечете голяма беля, ако споменете това пред някого… но си мисля, че сме твърде близо до гадна война.
— С таанците — кимна човекът, когото Стен си бе избрал.
— Ъхъ. И предпочитам да съм някъде в движение из пространството, когато се почне, вместо да си набивам мазоли по задника тук, на Кавит. Или пък да съм натикан в тази кошара.
— Въпреки това мисля, че ще се окажем скапани глупаци, ако се запишем.
— Тъкмо такива доброволци искам — скапани глупаци. Ще съм в канцеларията на главния шибаняк… извинете, на директора, до четири следобед, ако някой от вас сметне, че е достатъчно глупав.
Стен се смая, че имаше седемнадесет доброволци. Изобщо не помисли, че окончателно ги убеди една изтървана думичка — само бивш пандизчия или свикнал да гази законите човек би нарекъл директора на затвора „шибаняк“.
28.
— Лейтенант Сека, от колко поколения според вас прадедите ви са били воини? — с намек за недоверие уточни Стен.
— Поне двеста — заяви мъжът срещу него. — И то след като кланът Сонко емигрирал от Земята. Преди това, ако се вярва на легендите, ние от племената мандинго сме били бойци поне още стотина поколения. Не искам да кажа, че винаги всички сме били воини. Сред нас е имало военни теоретици, дипломати, политици… дори един актьор. Стараем се да не го споменаваме, макар за него да се твърди, че бил блестящ в призванието си.
Сека прихна. Баритоновият му смях беше приятен за ухото.
Стен отново плъзна поглед по фиша с досието на лейтенанта. Изглеждаше много добре — точно колкото трябва порицания и забележки от старши офицери, за да пасват на грамотите и медалите.
— Значи обичате да рискувате?
— Изобщо не е така — отрече Сека. — Всяко действие трябва да е обмислено и ако вероятността за беда е по-малка от шансовете за успех, изборът е очевиден.
Стен върна фиша в плика му и протегна ръка над мъничкото сгъваемо бюро.
— По дяволите, лейтенант, добре дошъл на борда. Вече си капитан на „Кели“. Вторият кораб отляво.
Сека се изпъна в стойка мирно, като едва не си строши черепа в тавана.
— Благодаря, сър. Имам два въпроса. Кои са останалите ми офицери?
— Засега нямаш. Ти си първият, когото назначавам.
— Хъм… А екипаж?
— Разполагаш с четирима пандизчии и един наивен ентусиаст. Разпредели им задълженията, както намериш за добре.
— Слушам, сър.
— Лейтенант Сека… и аз имам въпрос. Ти как научи за тези свободни длъжности?
Сека поизви едната си вежда.
— Ами че от съобщението на адмирала в текущите новини за флота, сър.