Но вероятно също нямаше и друг спец по снабдяване, който да е бил отново повишаван, и то почти винаги за същото постижение: благодарение на изключителното изпълнение на дълга и подкрепата, оказана от (попълваш чина му в този момент) Сътън, (попълваш тогавашната му бойна част) е изпълнила задачата си за определеното време по блестящ начин.
— Имаме нужда от крадец — сподели Килгър.
Спиндарът изпухтя още два пъти и Алекс му обясни на какви проблеми са се натъкнали със Стен.
Докато размишляваше, съществото подаде ноктите си от едната лапа и разпори на парчета близка част от килима. Алекс забеляза, че килимът е разпран и другаде.
— А какво ще кажете за сегашните обвинения, заради които… да речем, беше твърде желателно да напусна последната си служба?
Килгър извади изпод ризата си два фиша и ги връчи на Сътън.
— Първият е истинското ти служебно досие. Оригиналът де. Смятай го за подарък.
Спиндарът се почеса.
— Вторият е новичко досие, дето, не че се хваля, ама помогнах да го скалъпим. По-чистичко не може и да бъде. Явиш ли се на служба, ще се погрижа да го вкарам в архива.
— Значи ще започна съвсем на чисто — промълви учуденият спиндар.
— Ама шефът ми казва, че има дребно условийце. Почнеш ли да си мислиш как да ни погодиш същия номер, може да се случи нещо лошо. Няма да ти обяснявам какво.
— Случките в сводничеството и проституцията — сякаш на себе си промърмори съществото — вече са прекалено предсказуеми. Вие, хората, имате толкова ограничено сексуално въображение! Да се върна на служба… — Сътън изпухтя. — Що за чудато предложение. — Пухтене. — Предайте на командира си, че до утре по това време ще научи отговора ми.
30.
Стен се бе изтегнал на стола си, изпружил крака на бюрото — скръстени в глезените. Вътрешно беше напрегнат като свита пружина в очакване да се стовари мълнията. Правеше всичко по силите си да изглежда въплъщение на хладнокръвния, безстрастен флотски командир.
Тайничко си мислеше, че вероятно има доста глупашки вид. В момента едно тропане по вратата стигаше да му развали цялото представление.
И наистина някой потропа на вратата. И то настойчиво, а после я отвори с трясък. Стен едва не си навехна коленете от бързане да смъкне краката си на пода. Стреснат се почуди за миг кое командирско изражение да избере — скучаещото безразличие или спокойната загриженост. Нямаше нито камера за ускорен запис, нито време, за да проличат всички гърчове по лицето му, преди да нахлуят Алекс и спиндарът Сътън.
— Какво ви… — подхвана Стен.
— Сър! — избълва Сътън. — Претаковаха ни!
Стен неволно се огледа. Някой да не щурмуваше „Гембъл“? Или започваше нападението срещу Кавит? Или пък бяха изнасилили дъщерята на адмирала? Претаковали ги? Кой? Реши да не се занимава със „защо“ и „къде“, а обърна внимание само на настоящия момент.
Всъщност истинската голяма тревога на Стен беше как да си разплете краката и да подскочи в поза, показваща, че е нащрек. Алекс му спаси задника от натъртване, като се захвана да обяснява.
— Общо взето, гус’ин Сътън иска да ти рече, капитане, че ни сгащиха. Хич не ми се и мисли точно за к’во, ама напоследък малко се попрестарахме.
Стен сподави смеха си. Доста добре знаеше какво става. Но Алекс прекалено много разчиташе на късмета си тези дни. Време беше да му натрие носа. Придаде си извънредно угрижен вид. И едва не прихна. С цялото достойнство, което му позволяваше стайчето два на три метра, той се изправи.
— И в какво, господа, се състои нашият проблем? — попита с подчертано нехаен и невъзмутим глас.
— Опитваме се да ви кажем, сър — забърбори Сътън, — че ни връхлетяха ченгета!
Стен позволи да го издърпат през вратата.
Пред дока до „Гембъл“ имаше цял конвой коли с „буркани“ — по пет полицейски грависледа от всяка страна, във всеки по две ченгета.
— Казах ви, сър — натърти Сътън, — претаковани сме. — Извъртя се към Килгър с укор в очите и гласът му гневно потрепна. — Ти си ме натопил.
— Тебе ли бе? Че кой си ти, дяволите те взели? Я не се захласвай в манията си за величие, момко. Дошли са да приберат всинца ни! — Алекс се вторачи в Стен. — Не ми се вярва да имаме връзчици при тях, ама ако имаме, на твойто място щях тутакси да ги използвам!
Стен запази предимството си, като премълча. Странно, но това като че ли усмири двамата до него. След мъчителна пауза откъм предната кола в конвоя се разнесе съскане. Вратата от страната на водача се отвори и отвътре се разгъна огромен служител на полицейските сили в Кавит. Още една пауза — за изтупване на туниката и почистване на косъмчета от нея. След това с отмерен тропот на ботуши той доближи Стен. В изопнатата ръка на ченгето имаше лист с много официален вид.