— Заповед за арест, тъй си мисля — прошепна Алекс.
Ченгето стигна до Стен с маршова стъпка, напето отдаде чест и му връчи документа. Алекс надникна да го прочете и лицето му се разкриви от изумление.
— Ама ти сериозно ли?!
— Сериозно — потвърди Стен. — Благодаря ви, полицай Фос — каза той официално.
— За мен е удоволствие, сър — отвърна Фос. — А сега ви моля за извинение, сър, но всички тук сме на дежурство. Можете ли да вземете решение за двадесет доброволци в рамките на един час? Или някои от нас трябва да дойдат отново?
Алекс най-сетне успя да се намеси:
— Двайсет сте, а? Я ми елате, както рекъл паякът на мухите.
Съвсем скоро двамата със Сътън подреждаха ченгетата на опашка.
— Та значи дотам се докарахме? — прошепна Килгър на Стен. — Да набираме скапани куки?
Стен му отвърна с отработения си поглед на печен командир.
— Войната е страхотно забавление, нали?
Старши лейтенант Нед Естил беше като чуден музеен експонат. Изглеждаше спретнато! Говореше спретнато! И се държеше спретнато! А професионалната му биография беше чистичка и изгладена като парадната му бяла униформа. Отдаде чест с движение, точно до милиметър, а тракането на токовете му имаше силата на изстрел.
— Ако това е всичко, сър?…
Стен рядко се бе сблъсквал с подобно съвършенство. Пред офицер като Естил и един капитан трети ранг започва да усеща колко мръсна му е якичката. А сравнението беше особено уместно, защото в момента Стен и Алекс носеха зацапани гащеризони на инженери. Събеседването с Естил мина съвсем импровизирано — прекъсна ги насред обиколка из кораба с масльонки в ръцете. Стен се затрудняваше да измисли как да освободи човека, след като двамата с Килгър се чудеха и как да говорят с него. Как да се държиш с рекламен плакат на флота от плът и кръв?
— Лейтенант, ще се свържем с вас — измисли Алекс и го отърва за момента.
На Стен едва не му се наложи да си задържи с ръка ченето, когато Естил безупречно се завъртя кръгом и измарширува (а не слезе) по рампата.
С облекчение опря гръб на корпуса и каза със съмнение:
— Кой го е изпратил? Непременно е съгледвач или нещо от сорта. Никой, ама наистина никой с такива качества за нищо на света няма да кандидатства за нашите смотани корабчета.
— А, ничий шпионин не е той — възрази Килгър, — макар да е вярно, че е бил послушното момченце на Дорман. Спиндарчето вече поразпита за него.
— Добре де — отстъпи Стен, — но ти само му погледни досието! Грамоти, награди, медали, възлагали са му най-трудните проучвателни мисии. Има лични похвали от всеки свой началник.
— Да, ама всичко туй е в мирно време, момко — напомни Алекс. — И нито една добра думичка от най-старшия началник — самия Дорман.
— Естил е прекалено свестен — отсече Стен. — Нямам му доверие.
— Намерихме си екипажи и за четирите кораба — вметна Алекс, — ама още ни липсват двама капитани.
Стен поумува над това — питаше се дали лейтенант Естил му е пратен в отговор на молитвите, или ще е повод за бъдещи кошмари. Пък и дали притежаваше…
— Късмет — промърмори Алекс, довършвайки мисълта му. — Чудя се как ли е туй момче с късмета? И колко сме закъсали ние?
— Ако можех да му пробутам по-корав помощник-капитан… — проточи Стен.
Над главите им забоботиха двигатели, през усилватели изгърмя глас по целия док:
— Ей, вие, мърльовците долу, размърдайте си задниците и помогнете на една дама!
Двамата погледнаха нагоре — над тях бе увиснал ръждясал влекач. Пилотът вече бе окачил под кърмата му един кораб и сега се наместваше към „Гембъл“. Дълги тънки роботизирани манипулатори се протегнаха и започнаха да откачат техния кораб от дока.
— Какви тъпотии вършиш бе? — ревна Стен нагоре.
Женският глас изгърмя отново:
— А ти как мислиш? Местя кораба към изпитателните стендове за двигатели. Записани сте в графика, нали така? Или вашият капитан не съобщава на подчинените си какво има да се прави?
— Не можеш да прехвърлиш два кораба наведнъж! — изкрещя й Стен.
— Брей, да се хванем ли на бас? По дяволите, ако ми е добър денят, мога и три да пренеса. Хайде, господинчо, разшавай се да хванеш въжето!
Леко озадачени, двамата изпълниха искането й. После зяпаха със страхопочитание как тя придърпа „Гембъл“ в примката под първия кораб за броени секунди. Двигателите на влекача изреваха с пълната си мощност и тя го подкара.