Въпреки годините, прекарани в екипите на „Богомолка“, където не държаха много на чинопочитанието, подофицер Килгър се засегна.
— Трябва да кажеш „капитане“ или „Стен“, синко. И не се докладва така.
На Стен му стана забавно и не дочака Фос да превключи на установения език. Незабавно прекоси командната зала на „Гембъл“ — лесно начинание, когато помещението е широко четири метра — и се взря в екрана.
— Е — започна той, докато чакаше корабният компютър да му покаже нещо по-добро от точица, тоест анализ, данни за сектора и разстоянието, — май имаме нещо. И като гледам, не са птички.
Фос се изчерви.
Мъничкият флот на Стен беше в третата си седмица на напасване и нагаждане. И в нито една минута нямаше радостни тръпки.
Съчетай корави пандизчии, служили и преди във флота, с полицаи, които понятие си нямат от военна служба, добави въодушевени доброволци и офицери, които още имат жълто около устата, и напъхай всичко това в патрулни кораби, които са последната дума на техниката. А всеки инженер или техник, натрупал опит във всекидневната поддръжка, ще ти преведе правилно „последната дума на техниката“: „Обещава всичко и ти дава съвсем малко. При натоварване или когато ти е най-необходима, ще се спихне“.
Тактическите кораби клас „Бълкли“ се вместваха съвсем точно в тези критерии.
На Стен и Алекс се падаха по двайсетина часа сън, откакто „Гембъл“, „Клагет“, „Кели“ и „Ричардс“ бяха напуснали базата в Кавит. Излитането, което уж трябваше да е плавно излизане извън атмосферата, се превърна във влачене към открития космос. АМ2-двигателят в кораба на Ш’аарл’т — „Клагет“, отказа да се включи при дадената команда и всички изпълзяха до стационарна орбита с двигателите Юкава. Прахосаха много часове в преглед на схемите, преди да открият, че някой в корабостроителницата е оставил долнопробното си вестниче, изчетено в някоя обедна почивка (имаше заглавие „Ще се ожени ли най-сетне Императорът? Той съпровождаше на бала красавица от Нирвана“), между два екраниращи филтъра.
А лафът на Стен за птичките изобщо не беше шега — веднъж на екраните на кораба една от луните на Кавит бе обозначена като ято морски пернати, за което се получи потвърждение и от каталога на „Джейн“ в базата данни. Още по-неприятно се оказа и предложението на бойния компютър — да открият огън с лъкове и стрели. Разбира се, обзетите от професионална параноя бивши полицаи веднага съзряха признаци за саботаж и симпатизанти на таанците сред корабостроителите. Стен беше по-наясно какво става — с годините проумя, че колкото по-усъвършенстван е компютърът, толкова по-вероятно е самостоятелно да развие у себе си онова, което хората наричат „черен хумор“. Фос успя да налучка отклонението и да промени схемите за по-малко от ден.
Ерик Фос се оказа ценна находка. Ако именно той не бе подкокоросал колегите си от полицията да се запишат, Стен и Алекс сигурно биха го пренебрегнали. Този едър червендалест младеж едва бе навършил годините, за да служи във въоръжените сили, камо ли да бъде полицай. В кратките си месеци сред ченгетата на Кавит бе регулирал движението по улиците.
Въпреки внушителното си телосложение беше толкова тих и невъзмутим, че изглеждаше едва ли не задрямал. Но страховитите му резултати от тестовете за работа с всевъзможни видове комуникации будеха недоверие. Стен лично го подложи отново на тези тестове… и резултатите дори се подобриха. Ако Стен бе суеверен, сигурно би му приписал свръхестествени дарби. Вместо да върши глупости, просто го назначи за свързочен офицер на цялата си флотилия.
Нагаждането и напасването продължи и всяка случка беше мрачно интересна. Струйниците на противопожарната система се оказаха разместени и напълниха оръжейните сектори с пяна. Системите за подаване на гориво бяха разкривени. За да работи човек с печките в кухничките, трябваше да е защитил докторат, с машините за освежителни напитки беше още по-мъчно.
От друга страна, мощността на всички кораби надхвърляше посочените от производителя параметри, засичането на целите се извършваше светкавично, а всички проби на ракетните системи минаха безпогрешно.
И да изглеждаше неочаквано, мъжете и жените се превръщаха в екипажи почти безболезнено. Имаше само едно произшествие — бивш пандизчия извади нож на бивше ченге в спор за последното парче соева пържола. Но бившето ченге строши ръката на бившия пандизчия на шест места, счупи острието на ножа и каза на вахтения офицер, че горкичкият му колега май се е спънал някъде.
Дори командирите влизаха във форма. Ш’аарл’т в „Клагет“ оправдаваше всички очаквания на Стен. Ламин Сека в „Кели“ беше просто великолепен и Стен вече си представяше добре как хората от неговия род са оцелели толкова дълго като воини. Лейтенант Естил в „Ричардс“, подкрепян от мичман Тапиа, свикваше полека. Още имаше навика да изпълнява сляпо и буквално всяка заповед, но Стен таеше надежди и за него.