— Вие сте в забранен сектор — напомни той.
— Не сте прав. Имаме съответните разрешителни за достъп. В моята каюта са.
Стен се усмихна любезно и изрази силния си интерес към тези разрешителни.
Деска го поведе към каютата си. За разлика от нормалните изследователски кораби, тук коридорите бяха безупречно чисти и наскоро метализирани. И хората от екипажа не бяха обичайните брадати саможивци и техници, които летяха по такива дълги маршрути. Приличаха си по гладко избръснатите лица, късите коси и еднаквите гащеризони.
Стен не се забави с преглеждането на разрешителните. Изключи фиша и се отдръпна от малкия пулт в спартански обзаведената каюта на Деска, който му натякна:
— Сам виждате, че са издадени по личната молба и заверени от вашия Танз Суламора. Ако не сте чували за този човек…
— Знам кой е той. Един от тузовете в нашата Империя — отвърна Стен. — Впрочем дори го познавам лично.
Дали пък Деска не трепна едва забележимо?
— Чудесно — сърдечно одобри таанският капитан.
— Много интересен кораб си имате — продължи Стен. — Извънредно чисто е.
— За липсата на спретнатост няма оправдания.
— И аз се придържам към този възглед. Разбира се, не съм цивилен… — Стен смени темата. — И екипажът ви е по-стегнат от моя. Държите юздите изкъсо, капитане.
— Благодаря.
— Според мен не бива да се увличате с благодарностите. Обявявам този кораб за задържан съгласно дадените ми пълномощия като офицер на Империята. Всеки опит за съпротива или неподчинение на моите заповеди ще бъде потушен, ако се наложи, с оръжие. Заповядано ви е да се насочите под мое командване към най-близката имперска база — в случая Кавит, като имате право на цялата закрила и помощ, които ви се полагат съгласно законите на Империята.
— Но защо?
Стен докосна бутоните на две закопчани чантички, окачени на колана му.
— Наистина ли искате да знаете, капитан Деска?
— Определено.
— Чудесно. Между другото, току-що изключих своето записващо устройство и включих блокираща система. Предполагам, че държите и тази каюта под наблюдение. Каквото и да си кажем отсега, няма да бъде засечено, уверявам ви. Капитане, арестувам ви, защото според мен сте шпионски кораб. Не възразявайте, капитане. Попитахте ме и ще ви обясня. Всеки от вашите хора ми прилича на офицер… както и вие. На таански офицери. Ако обичах да си вра носа в чужди работи, щях да стигна до догадката, че сте командир от доста високо равнище. И сте дошли тук с доста добре изпипан фалшификат като прикритие, за да разузнаете околностите на Кавит. В случай че балонът гръмне. Е, греша ли, капитане?
— Това е възмутително!
— Несъмнено е така. И въпреки това сте арестувани. Впрочем дори да убедите Кавит, че сте много, ама напълно, ама абсолютно невинни, всички „горещи“ данни, записани от вашите скенери, ще бъдат изтрити, преди да ви пуснем.
Адмирал Деска, заместник на лейди Атаго, главнокомандващата на обединения флот, само се вторачи в Стен.
— Вие допускате голяма, огромна грешка, капитане. И аз ще я помня много дълго.
33.
— Какво сте направили?! — викна Стен.
Дори не забеляза, че забрави да добави „сър“. Не че ван Дорман имаше нужда от още поводи, за да се вбеси.
— Капитане, не съм питал за мнението ви. Просто ви оказвам любезността да бъдете осведомен за моето решение. И тъй като сте малко глуховат, ще повторя. След старателно разследване, проведено от моя щаб и наблюдавано от мен, установихме, че спирането за проверка на таанския научен кораб „Бака“ е било грешка. Признавам, че те случайно са навлезли в неразрешена за тях област от космоса, но командирът им — капитан Деска — ми обясни, че картите не само са остарели, но съдържат и грешки.
— Сър, вие лично ли проверихте тези карти?
— Мълчете! Капитан Деска е джентълмен. Не открих причина да се усъмня в думата му.
Стен, застанал със събрани пети, се взираше начумерено в бюрото на Дорман.
— Освен това лично аз препоръчвам да изпратите извинение до неговите началници и до управата на фирмата, намираща се на Хийт — столичния свят в Таанската система.
Стен за кой ли път не можа да си удържи устата затворена.
— Сър, имам един въпрос. Поне накарахте ли техниците да изтрият записите в корабните им системи?
— Не. Как биха определили курса си за връщане, ако бях постъпил така?
— Благодаря, сър.
— И още нещо. Смятайте се за късметлия.
— Сър?
— Тъй като би било срам за офицерите и нисшите чинове на 23-ти флот, ако в имперската щабквартира научат за тази позорна случка, естествено няма начин да запиша в личното ви досие подобаващото порицание.