С други думи, ван Дорман не бе съобщил на Първичен свят за произшествието.
— Имам да ви кажа и още нещо, младежо. Когато ви поставиха под мое командване, у мен се появиха съмнения. Флотската служба е горда и благородна. Носят я достойни хора. Вие, от друга страна, сте творение на армията. Несъмнено такива като вас са необходими. Но едва ли имате достойнства от гледна точка на флота. Надявах се да промените навиците си, като следвате примера на околните тук, на Кавит. Позволих си голяма заблуда. Вие не само се изолирахте от равните на вас, но и предпочетохте да се заобиколите с — без да преувеличавам — отрепки от най-долните слоеве на нашето общество. Така да бъде. Дойдохте от канавките… и избрахте да си плувате в тях. При първа възможност, щом допуснете и най-нищожната грешка, аз ще ви съсипя, капитан трети ранг Стен. Ще разпусна цялата ви бойна част, ще ви изправя пред военен съд и най-горещо се надявам, че ще успея да ви пратя на наказателна планета, окован в желязо. Това е всичко!
Стен отдаде чест, обърна се кръгом, излезе с отсечени крачки от кабинета на ван Дорман, после от хотела и се отдалечи в парка — където се свря зад едно дърво и се запревива от смях, докато не се опомни. Адмирал ван Дорман сигурно си вярваше, че го е изкормил и е развял карантиите му на прът. А би трябвало да вземе малко уроци дори от най-учтивия инструктор в „Богомолка“.
Отрепката Стен се запъти към корабите си. Не само искаше да си пийне, но и да научи (Алекс непременно знаеше) що за гадост е „оковаването в желязо“.
34.
— Шефе, като ви гледам, имате нужда от едно питие.
— От много питиета — уточни Императорът. — Махони, придърпай си столче и подай някоя бутилка.
С пиенето нямаше проблеми — трябваше само да докопа бутилка „скоч“, както го наричаше Императорът, от старовремското бюро с подвижен капак и да напълни до половината две чаши.
— Какво — попита Махони, след като изгълта своята порция и си сипа нова — е подпалило така задника на Суламора? Набива крак из приемната, все едно сте национализирали родната му майчица.
— Гнус! — изтърси Императорът. — Вече шест пъти му обясних, че го смятам за невинен. Документите на „Бака“ са били подправени, разбира се. Втълпих му го с ясни и прости думи, направо му ги изкрещях в ухото.
Махони само го изгледа недоумяващо. Императорът въздъхна.
— Все едно. Май ти като си тръгнеш, ще се наложи пак да го погаля по тиквичката.
— Сър, като се заприказвахме за това…
— Ъхъ, знам.
Горещата тема беше проверката, арестът и последвалото освобождаване на „Бака“. Макар че ван Дорман не бе изпратил доклад, един от агентите на Махони, вмъкнат още по времето, когато генералът ръководеше имперското разузнаване — корпус „Меркурий“, вече го бе направил.
— Първата ни неотложна работа, сър, е да разжалваме онзи скапаняк Дорман до корабен плъх трета класа.
— Тъй и не успях да установя дали съществата стават войници, защото поначало са простовати, или носенето на униформа ги прави такива — подхвърли Императорът, помълча и отпи. — Зад ван Дорман има шестима — броил съм ги, точно шестима са — от идиотите в моя парламент, които го смятат за най-блестящия флотски момък след Нелсън.
— Значи ще го оставите да оплеска докрай всичко в 23-ти флот?
— Естествено не. Ще събера, и то най-грижливо, голяма кофа камъни за неговата градинка. И в подходящия момент ще насъскам неколцина от питомните си политикани към Пограничните светове със задача да установят действителното положение. Те ще се върнат и ще ми съобщят колко ужасно е всичко там. След това ще бъда принуден с голяма неохота да добавя на Дорман още една звездичка и да го поставя начело на наблюдението на айсберги в някоя дупка.
— Сър, според мен не разполагаме с толкова време. И моят агент, и Стен смятат, че и последният загубеняк на „Бака“ е бил таански офицер. Те се подготвят да ни ударят.
— Недей да мислиш за онзи Дебилман поне за малко, напълни ми проклетата чаша и ми кажи какво искаш да направиш. И да знаеш отсега — няма да ти разреша превантивен удар срещу Хийт.
— Това — вметна генерал Махони, след като изпълни нарежданията — щеше да е едно от предложенията ми.
— Не забравяй, Йън — аз не започвам войни. Аз само ги довършвам.
Махони вдигна ръка. Безчет пъти бе чувал убеждението на Императора, че в една война няма победител, а колкото повече войни се водят, толкова по-слаба става структурата на сражаващото се в тях общество.
— Сър, а какво ще кажете за…
— Генерале, вече опита с този номер. И аз още не разрешавам да прехвърлиш своята Първа гвардейска на Пограничните светове. В момента сме само на милиметър от война с таанците. Използвам всеки проклет похват, който знам, за да не допусна това да се случи. Стоваря ли твоите биячи там… и край.