— Приемливи са, милорд.
— Само приемливи ли?
— Милорд, нима това не е достатъчно за всеки таанец?
Пастур се изчерви, а седящите около масата замърмориха одобрително. Феерле реши да се намеси. Старият полковник го притесняваше с колебанията си, а не беше добре да излага на рискове единодушието в съвета.
— Според мен това е всичко засега, милейди — каза той. — Моля да ни извините, ще се свържем отново след един час, за да ви уведомим за решението си.
— Благодаря, милорд.
Феерле натисна един бутон и изображението на лейди Атаго изчезна от екрана.
— Длъжен съм да отбележа, милорд — обади се Вихман, — като според мен изразявам чувствата и на останалите присъстващи — доволен съм, че избрахте лейди Атаго за командваща на флота.
Другите отново замърмориха в съгласие, само Пастур, който се бе овладял, си позволи да прихне.
— Няма спор по това — вметна той. — Но на ваше място, лорд Феерле, бих следил много бдително какво върши тази жена. Тя е твърде способна, за да са спокойни хората около нея.
Феерле се престори на глух. Пастур понякога пускаше чудати приказки. Феерле се запита правилно ли бе постъпил, като го издигна до членство в съвета. Е, вече беше безсмислено да се тревожи за това. Не можеше да загърби факта, че Пастур е сред най-влиятелните промишлени предприемачи в Таанската империя. И освен това имаше смайващата способност да сформира големи гвардейски части (като за всичко плащаше от собствения си джоб) дори ако наглед изобщо не достигаха хора.
Освен това крайната дори за таанец войнственост на лорд Вихман му служеше като противовес на Пастур. С избора на Вихман лорд Феерле бе нанесъл майсторски удар. Този човек се бе издигнал във военната йерархия и можеше да се похвали с почти всяка награда за героизъм, с която Таанската империя удостояваше. Още по-съществено беше, че той умееше да общува с масите и в ролята си на министър на народонаселението успяваше да изтръгне от трудещите се класи всякакви необходими саможертви. Никой не се стремеше да узнае как ги подтиква към подобна всеотдайност.
В една отминала епоха някой би открил в Таанския съвет твърде близка прилика с политбюро като система на управление. Всеки член беше представител на някоя от най-важните области в обществото. Различните гледни точки се подлагаха на обсъждане и, доколкото е възможно, бяха добавяни във врящото политическо гърне. Всички решения се вземаха единодушно и окончателно. Никога не се провеждаше гласуване, никога не се проявяваше публично несъгласие. Всеки проблем се разнищваше подробно в частни разговори, при нужда се постигаха компромиси за съгласуване на плановете. А самите заседания на съвета бяха обикновена формалност, записана в протокола.
Затова у лорд Феерле нямаше никакви опасения, когато каза на останалите благородни дами и господа:
— В такъв случай приемам, че всички сме единодушни. Значи провеждаме нападението срещу Императора, както го замислихме?
Всички закимаха… освен един.
— Не съм убеден — заяви Пастур. — Още се двоумя дали не е по-добре да изчакаме, докато сме напълно готови. След две години лесно ще смажем Империята.
Залата се смълча на мига. Всички се вторачиха във Феерле и зачакаха реакцията му.
Той се погрижи нетърпението да не прозвучи в гласа му.
— Милорд, всичко това вече е обсъждано. Колкото по-дълго изчакваме, толкова повече време има Императорът да построи още кораби. Не можем да победим в промишлена война срещу Вечния император. Вие би трябвало да знаете най-добре това.
— Да, да. Ами ако операцията е неуспешна? Рискуваме целия си флот! В какво положение ще изпаднем, ако го загубим? Отново отъпкани под петата на Императора, ето в какво!
Вихман мигновено скочи от стола си с изцъклени очи и поаленяло от ярост лице и изкрещя:
— Няма да седя в една зала със страхливец!
И закрачи към вратата. Надигна се гълчава. Феерле удари с длан по масата. Вихман се смръзна насред крачка. И в залата отново се възцари тишина.
— Милорди! Милейди! Нима забравяте къде се намираме?
Феерле изгледа свирепо всекиго поред — всички мърдаха неловко на столовете си — и накрая дари със смразяваща усмивка Пастур.
— Убеден съм, че нашият приятел полковникът сбърка в подбора на думите си. Всички ние знаем, че той не се е проявявал като страхливец. — Феерле погледна за миг към Вихман. — Не е ли така, милорд?
Раменете на Вихман се превиха и той безмълвно се върна на мястото си.
— Моля да бъда извинен за оскърбителното си държане — обърна се той към Пастур.