— И аз моля да бъда извинен за същото — отвърна полковникът. — Надявам се да ми простите. Все още имам да уча много за работата на съвета.
Напрежението спадна и лорд Феерле напомни, че имат задължения.
— Значи е решено. Нападаме незабавно!
Всички се разкрещяха да го подкрепят. И гласът на Пастур звучеше най-гръмко.
36.
— Господин Килгър — подхвана Фос, зяпнал натъжено екрана пред себе си, — може ли да ви попитам нещо?
— Давай, момко.
Алекс провери колко време е минало. Още час и половина до края на вахтата… и малко приказки за дреболии може би щяха да пропъдят скуката.
— Ами вижте ги всичките тези тлъстички лихтери. Като млад не ви ли се е искало да станете пират?
Килгър се изкикоти.
— Момко, ще ти подшушна нещо. На младини аз бях пират. От много поколения в моя род хората са си разбойници.
Фос се обърна и го изгледа. Още не можеше да налучка кога помощник-капитанът го бъзика. После пак се взря в екрана.
Четирите кораба на Стен бяха получили задача да охраняват конвой. Макар че заради засилващото се напрежение с таанците търговският трафик в Пограничните светове бе намалял, някои товари все пак трябваше да минат през този район. Корабите вече образуваха конвои и им се придаваха придружители. Освен това при полет близо до сектора на таанците ги ескортираха имперски бойни кораби. „Под“ ескадрилата на Стен се намираха пет шишкави търговски съда от флота на Танз Суламора, една контейнерна свръзка с четири влекача, два набързо въоръжени помощни кръстосвача и един вехт разрушител — „Неошо“ от флота на ван Дорман.
На Стен му беше трудно да схване мисленето на адмирала… ако той изобщо можеше да бъде обвинен в подобно занимание. Май предпочиташе да държи корабите си на повърхността вместо в космоса. Стен си позволи хапливата догадка, че ван Дорман би забравил колко са, ако не ги вижда постоянно. Адмиралът беше съвършен пример за безполезен бюрократ.
Само че не и спрямо неговата мъничка флотилия. Ван Дорман си държеше на думата — искаше все някак да изпържи Стен. Явно си въобразяваше, че най-прекият път към разпъването на капитана на кръст е непрекъснато да му намира работа. „Клагет“, „Гембъл“, „Кели“ и „Ричардс“ се използваха за какво ли не. Куриерски пратки, картографски мисии или пък както сега — почетна стража на търговски превози. Стен се отнасяше с насмешка към кроежите на адмирала. Ако самият той бе решил да провали нечия кариера, непременно би държал човека наблизо, за да го издебне. Не се безпокоеше особено и че корабите му са в постоянна движение — все още напасваше своите доста разнородни екипажи.
Единствено го мъчеше похабяването и повредите в капризните двигатели. Без изумителните умения на Сътън в отмъкването на резервни части или дори на цели двигатели над отпуснатия им лимит всички тактически кораби вече щяха да са заседнали в ремонтните докове.
Затова сега дремеха в ролята на ескорт. Капитанът на „Неошо“ жизнерадостно се съгласи със замисъла на Стен да държи флотилията си на разстояние от самия конвой, за да го пази с усъвършенстваната електроника на класа „Бълкли“, и веднага изтъпани „Неошо“ най-отпред и — както Стен научаваше от разговорите между корабите — прекарваше повечето си време в един от търговските лихтери.
Стен мъничко му завиждаше (според слуховете корабите на Суламора бяха обзаведени разкошно, а екипажите им не вярваха в спартанския начин на живот), обаче без да прекалява.
Той нареди вахтите да са с минимален състав, но с едно изключение. Специалистите по електронните системи дежуряха постоянно. Прекалено често корабите, минаващи през този сектор, не съобщаваха за местонахождението си. Можеше да има какви ли не обяснения за това — търговските екипажи бяха прочути с небрежността си в докладите за напускане на сектори; случваха се произшествия; имаше пирати; или пък нищо не се знаеше.
Да търсят пирати едва ли имаше смисъл. Каквито и измишльотини да показваха по сим-шлемовете, нямаше начин някой да вършее с бандитски кораб дълго заради имперския контрол над АМ2. Неизвестността обаче дразнеше Стен и Алекс.
На четвъртия ден от изпълнението на задачата научиха отговора на въпросите си.
Сигналът за обща тревога изстреля Стен от тясната му бърлога, където попълваше поредния от нескончаемите отчети за ван Дорман, направо в командната зала.
Конвоят беше под тактическите кораби и пред тях. Стен забеляза, че както винаги един лихтер изостава на опашката на строя. А на монитора трите непознати кораба идваха „отдолу и отзад“. По този курс след броени минути щяха да засекат най-задния лихтер.