Направи съвсем простичко предложение — че ще е доволен от всякакви военни сведения, които му предоставят мъжете и жените, подчинени на Уайлд. А в замяна той изобщо няма да ги закача, стига да се придържат към правилото си „никакви военни материали“.
Уайлд поклати глава и си наля още една чаша вода.
— Не ми харесва.
— Че защо?
— Никой не е толкова честен.
Стен се ухили.
— Казах, че бихме искали добра размяна. Не съм споменавал честна сделка.
Уайлд си отдъхна.
— Разбира се, ще трябва да обсъдя това с моите капитани.
— Само гледайте да изпипате работата по-ловко — намеси се Килгър. — Ако изтървете нещо на таанците и се нахакаме в засада…
— Бъдете уверен в нашата ловкост, подофицер — отвърна Уайлд. — Занимавам се с контрабанда от половин столетие и досега никой не се е набърквал в моите дела като вас двамата. — Той се изправи. — Не очаквам никакви затруднения от моите подчинени. — А сега имате ли нещо против да се запознаете с орбитите, по които се движим, за да определим къде са най-подходящите места за срещи?
39.
— Млади ми Стен, май се позалутахме.
— Но това е гадна нелепост. И двамата завършихме блестящо летателната школа. Как е възможно да се загубим на някакви си три километра от базата? Я дай пак да погледна картата.
Стен и Алекс още веднъж се вторачиха в картата на град Кавит. Хората от екипажа на „Гембъл“ се мотаеха наблизо и се мъчеха да не се присмиват прекалено очебийно на началниците си.
— Добре, още веднъж — предложи Стен. — Тръгваме на юг по Имперския булевард.
— Туй го сторихме.
— Наляво по „Деслър“.
— И там бяхме.
— После надясно по „Гарет“.
— Адски е сигурно, че и оттам минахме.
— Сега трябва да видим тясна пресечка, свряна по средата на „Гарет“, по която се стига направо на авеню „Бърнс“. Поне така е на теория.
— Брей, че скапана теория. Уличката хич я няма!
Проблемът им се състоеше в това, че системата от улици в Кавит не отстъпваше по нищо на заплетения лабиринт в древно Токио. И сякаш за да утежнят затруднението им, уличните банди бяха издраскали или изтръгнали половината табелки.
А в началото нищо не предвещаваше такова бродене. Стен реши да възнагради хората си за работата до изнемогване, като ги почерпи с богата вечеря. Каза им да си изберат което искат място и майната й на цената. Малко се изненада, когато мнозинството наложи избора си. Почти всеки бе решил, че трябва да се натъпчат в таански ресторант. И избраха „Джунглата“ — забутано местенце, което можеше да се похвали с най-пикантните таански гозби в целия град.
Той не възрази, но го гризеше любопитството.
— Защо пък таанска храна? Какво й е на местната?
Отвърнаха му с хоров присмех и той проумя, че тукашните ястия се смятат за мазна гнусотия. Значи щяха да отидат в ресторант „Джунглата“. Стен и екипажът му трябваше да достъкмят някои дреболии по „Гембъл“ в последния момент, затова се уговориха, че другите ще отидат по-рано и всички ще се срещнат в заведението.
Той се стъписа, когато стигнаха до центъра на града. Имперският булевард започваше като широка чиста улица, обрамчена с магазини и хотели от най-висока класа и лъскави офиси. Но гледката нататък заслужаваше най-много определението „зона на бойни действия“. По настилката зееха дупки. Половината магазини бяха или заковани с дъски, или опожарени. Тенекиите на изоставени возила се редяха и от двете страни. Единствените хора, които зърваха (ако не се брояха полицейските патрули от по седем души в пълно снаряжение за борба с безредици), бяха потайни силуети, които се шмугваха навсякъде, щом забележеха екипажа на „Гембъл“.
— Що за гадости стават тук? — поиска да знае Стен.
Фос, който бе обикалял до насита по улиците на Кавит, му обясни. Когато таанците започнали да бият бойните барабани, местните хора адски се изнервили. Отначало малцина, после на цели потоци започнали да бягат, като зарязвали и бизнеса, и домовете си. Безработицата нараснала жестоко, а от нея здравата набъбнали уличните банди. Таанските квартали в града пък се превърнали в обсадено западнало гето, оставено в ръцете на шайките, които тръгнали да пребиват таанци.
— Искаш да ми кажеш, че ресторантът е насред район с безредици?
— Нещо от сорта, сър.
— Чудничко се натресохме. Следващия път ще ядем мазни гнусотии.
В момента обаче нямаше какво да направят, освен да упорстват в ориентирането си по картата, с която според часовия на портала в базата нямало как да се заблудят, дори много да се постараят. Стен вече размишляваше с копнеж какви връзки да използва, за да разжалва тоя скапаняк в редови космонавт втора класа.