— Я, още от тия, дето си падат по таанци.
Стен видя как екипажите му се надигнаха от столовете си и им махна да стоят настрана, после подхвърли на Алекс:
— Той май се опитва да ни обиди, а?
— Ъхъ. Тоз момък е отгледан като голям простак.
Без предупреждение едрият мъжага завъртя сопата към Алекс с всичка сила. Килгър дори не понечи да се наведе или да отскочи. Хвана сопата насред удара и я изтръгна сякаш от ръчичката на дете. Могъщият замах обаче запрати бияча към него. Жителят на тежкия свят го сграбчи за лакътя, завъртя го и го запрати с крак към вратата. Ритникът вдигна мъжагата над пода и той се заби с главата напред в стената, после се свлече.
Вбесени, другите трима нападнаха. Стен се гмурна под удар с нож и остави противника да вие на пода със счупена китка. Заби три стегнати пръста в гърлото на следващия. В последната частица от секундата сдържа силата си, за да не му смаже гръкляна. Завъртя се на пета, за да се разправи с последния, но нямаше нужда — Алекс бе провесил грубияна над пода, хванал колана му, и говореше помирително:
— Виж к’во, момко, знам, че всички яко сте си сръбнали. Няма да ви държим сметка. Дай си кредитите и си върви по живо, по здраво.
Мъжът беше прекалено уплашен, за да отговори. Алекс губеше търпение, затова го обърна с главата надолу и започна да тръска. На пода изпопадаха кредити. Накрая Килгър доста небрежно запрати своя човек през вратата. Двамата със Стен претърсиха останалите, прибраха им парите и ги изхвърлиха с ритници.
Стен отиде при сеньор Тиге, който утешаваше мъжа и жената, и даде кредитите на стария таанец.
— Ако не стигат, сър, моите екипажи и аз охотно ще съберем още, за да възстановите повреденото.
— Много, много ви благодаря, младежо — отвърна съдържателят. — Но вие трябва веднага да си тръгнете. Преди онези да са се върнали с други като тях.
Стен вдигна рамене.
— Е, и? Силите ни са предостатъчни да се справим с такава тълпа.
Старецът завъртя глава.
— Не, не. Нямате представа какво става тук…
Навън се надигаше гневно бучене, Стен изтича към вратата и видя за какво говори таанецът.
За толкова малко време отвън се бе струпало гъмжило от над стотина имперски заселници. И те беснееха от жажда за кръв. Стен виждаше, че иззад ъгъла притичват още мнозина. А най-смахнатата подробност в сценката беше полицейската кола съвсем близо до множащата се тълпа. До нея си стояха половин дузина ченгета и насъскваха сганта.
Някой дръпна Стен за рамото.
— Знам как да се справя с това — увери го старецът.
Натисна един превключвател до входа и дебели стоманени щори се спуснаха и се заклиниха в издълбаните за тях дупки в пода. Навсякъде около купола дрънчеше стомана, закриваща прозорците.
— Излизайте — подкани ги съдържателят. — Моля ви, излизайте. Ние сме в безопасност тук. Но ако вие останете, ще ви арестуват.
Изтръпналият Стен не усети как се измъкна през задната врата заедно с екипажите си.
— Да знаеш, момко — сниши глас Алекс, — хич не съм убеден дали сме на страната на добрите.
Стен не измисли и една дума в отговор.
40.
Следващите няколко седмици бяха същински парадокс за Стен и останалите. Знаеха, че са пред прага на война. И всяко съобщение от контрабандистите на Уайлд потвърждаваше предчувствията им — всеки ден таанците довършваха и разпределяха по бойните си флотове нови и нови кораби. А цивилните на Хийт вече свикваха с комендантския час и купоните.
Кавит пък беше пълна противоположност на таанския свят. На Стен му се струваше, че адмирал ван Дорман, неговите офицери и нисшите чинове все по-дълбоко затъват в света на фантазиите. Пиршествата, които адмиралът организираше за своите офицери, ставаха все по-щедри. А в очите на подчинените на Стен останалите от флота бяха все по-големи мърлячи.
Но дори това време през по-късните дни изглеждаше златно.
На Стен може би му влияеше любовната му връзка с Бриджит. Но това беше само едната страна.
Вероятно другата беше уговорката с Уайлд. Контрабандистът най-съвестно вършеше каквото се очакваше от него. Стен прецени, че той и другите от корабите му се хранят по-добре, отколкото и в императорския дворец. Дори за пръв път в живота си започна да се чуди дали не напълнява.
Имаше още нещо — не настъпиха неприятности с екипажите, събрани от кол и въже, каквито Стен и Алекс очакваха. Дори лейтенант Естил като че си пасваше идеално на мястото. Дребните проблеми се отстраняваха бързо с по един юмрук от Килгър, който сам се нагърби с ролята на военна полиция в ескадрилата.
Но най-съществената причина се криеше във факта, че четирите тактически кораба и хората, избрали доброволно да летят с тях, вършеха каквото искаха и каквото би трябвало да правят… без никой да стреля по тях.