Стен се стараеше корабите му да са далеч от Кавит възможно повече време. Дори за основен ремонт натъпкваше наземните си екипи в кораба, който щяха да разглобяват, и ги пренасяше на един напълно безлюден свят с райски плажове. Всеобщо беше мнението, че основните ремонти са кошмар, и никой в доковете на Кавит не разбираше защо тези специалисти по корпуси и двигатели се връщат загорели и щастливо усмихнати.
Стен имаше инстинкт на летец, но досега бе получил усещането си за скорост при бръснещ полет, когато всичко наоколо се стрелка нагоре или назад. През дългите мудни бдения откри нов източник на радост.
Тактическите кораби задълго само наблюдаваха, увиснали над плоскостта на еклиптиката в някоя планетарна система — понякога нанасяха поправки в звездните карти, друг път следяха придвижването на таански кораби или преценяваха дали някой свят е подходящ за таанска предна база. Би трябвало Стен да скучае.
Това изобщо не му се случи, Алекс направи промени в една ракета „Гоблин“ — махна бойната глава и я замени с допълнителни горивни клетки.
Когато не беше на вахта, Стен се забавляваше — слагаше на главата си допълнителен шлем за управление и пускаше „своята“ ракета да се рее в открития космос. Знаеше, че и да възприема някоя звезда „над“ себе си или някоя планета — „долу“, това са измамни сравнения, натрапени му от компютъра. Освен това знаеше, че горещината на близкото светило или студеният полъх от заледена планета са изцяло субективни представи. И въпреки това им се наслаждаваше. За него това беше върховното сбъдване на човешката мечта за полети. Още по-хубаво беше, че ако се случеше нещо, той щеше да си е в безопасност на борда на „Гембъл“.
Дежурствата и дните се изнизваха. На Стен честичко му се налагаше да сверява времето по корабния дневник. Мислеше си, че ако има нескончаеми припаси, може би ще остане в пространството завинаги, далеч от другите хора и техните дела.
Тъкмо след едно такова скитане Стен се натъкна за пръв път на „Форез“ и за втори път — на адмирал Деска.
„Кели“ и „Гембъл“ се опитваха да уточнят движението на един метеорен поток. Лейтенант Сека настояваше, че тези метеори би трябвало да произхождат от една и съща пръснала се планета. Стен възразяваше, че макар камънаците да са възголемички, това още нищо не означава. Стана му забавно и разреши да проследят откъде са дошли скалите.
Сякаш всички тревожни сигнали във вселената ревнаха, за да сложат край на игрите и развлеченията. В командната зала на „Гембъл“ Стен и Алекс, а в „Кели“ лейтенант Сека зяпаха екраните.
— Туй, дето е пред нас — накрая промълви Килгър, — е най-гнусно грамаданската бойна машина, която съм зървал — и имперска, и таанска. А за нея нищичко няма в „Джейн“.
— Бойна готовност, аварийна мощност — заповяда Стен.
Провери къде се намират. Предполагаше се, че този сектор е неутрален, но той изобщо не се съмняваше, че ако таанците са склонни да се счепкат, това няма да му помогне.
Приеха мощен комуникационен сигнал, от който показанията на датчиците скочиха отвъд червената черта.
— До чуждия кораб. Обозначете се или ще бъдете пръснати на парчета.
— Неучтиви скапаняци — промърмори Килгър.
Стен превключи на честотата за връзка със Сека.
— „Кели“, започне ли стрелба, не се намесвайте.
— Но…
— Това е заповед.
Той премина на друг канал.
— Тук имперски тактически кораб „Гембъл“, приемам.
Екранът се проясни. Стен не успя да познае веднага таанския офицер в пълна парадна униформа, застанал зад дежурния оператор по комуникациите. И все пак го позна.
— Капитан Деска… Повишили са ви.
Деска също се озадачи… и после се сети. Явно споменът не го зарадва, но той се прикри умело.
— Имперски кораб… не получаваме сигнали от вас. Говори таанският линеен кораб „Форез“. Вие нахлухте в таански сектор. Подгответе се за приемане на група за проверка. Подлежите на интерниране.
— Ех — обърна се Стен към Алекс, — защо Айда не е тук!
Килгър се ухили. Циганката, която пилотираше кораба им в „Богомолка“, веднъж вдигна полата си (отдолу не носеше нищо) в отговор на подобна заповед.
Стен не владееше хапливите лафове и просто прекъсна връзката.
— „Кели“, връщайте се на Кавит с пълна мощност. Подгответе подробен доклад. Задръжте го две И-денонощия или до моето завръщане — който срок изтече пръв.
— Не поех командването на този кораб, за да… Слушам, сър.
Така тревогите намаляха с една — „Кели“ беше на няколко светлинни минути зад техния кораб и Стен не виждаше как онези биха могли да спипат Сека.