Той се замисли за момент.
— Господин Килгър…
— Сър?
— Искам курс за стълкновение с този „Форез“.
— Слушам, сър.
— Три четвърти мощност.
Някой във „Форез“ явно изчисли траекторията им. На аварийната честота се развикаха. Стен не слушаше.
— Момко, хубавичко го измисли. Ама не ти ли щукна, че може вече да сме във война? Таанците ще знаят преди нас, ако почне.
На Стен обаче това не му бе хрумнало. Само че беше малко късно да включи и този фактор в сметките.
— Нова орбита… изведи ме на една светлинна минута от този гад… отброявам… три… две… сега!
Наблюдател, обхванал с погледа си цялата звездна система, щеше да види как „Гембъл“ кривна от курса си.
— Доколкото различавам, оръжейните системи на таанския кораб ни проследяват — съобщи Фос.
— Твърде далеч сме от тия скапаняци. Фос, искам я тази твоя хаотична орбита… отброявам… три… две… сега!
Фос бе измислил метод за атака с наглед случайни отклонения от курса, с който Стен тренираше екипите, изстрелващи противокорабни ракети „Лисица“. Фос се кълнеше, че е невъзможно който и да било, дори да е свързан със суперкомпютър, да проследи ракета, летяща по такава траектория.
Имаше две неприятни обстоятелства — колкото и пъргав да беше „Гембъл“, не можеше да се сравнява с ракета. Освен това въпреки генераторите на Маклийн въздействието върху екипажа беше разтърсващо.
Стен издържа, колкото можеше. После го осени бледичко вдъхновение.
— Нова траектория… готови… Искам траектория за сближаване и абордаж!
— Сър?
— Чу ме, по дяволите!
— Траектория за абордаж. Слушам, сър.
Двата кораба отново се понесоха един към друг.
— Господин Килгър, какви почести заслужава един таански кораб?
— Да пукна, ако знам, шефе. Нож в гърба, все едно е някой Кембъл?
Стен изпсува наум. Подигравката щеше да е великолепна. Изобщо не се безпокоеше заради „Форез“. Е, не много. Първо, според него, ако бе обявена война (или бе започнала ненадейно), адмирал Деска щеше да му натрие носа с новината. Второ, допускаше, че ракетите на противника са по-големи от целия „Гембъл“. И трето, тактическите кораби не атакуват линейни кораби, камо ли повторно.
„Форез“ и „Гембъл“ се разминаха на някакви си три светлинни секунди. Разстоянието беше твърде голямо, колкото и да се хвалеше Килгър, за да бъде остъргано антирадарното покритие от корпуса на тактическия кораб.
В един космически съд с включени генератори на Маклийн няма истински посоки „нагоре“ или „надолу“, затова случилото се във „Форез“ заради разминаването си остана известно само на офицерите и нисшите чинове в командната зала и навигационния център. Но взреният в екрана за заден обзор Стен беше много доволен, когато видя огромния таански линеен кораб да се премята три пъти презглава, преди да овладеят управлението.
— Аварийна мощност, господин Килгър — каза Стен, без изобщо да се засрами от самодоволството в гласа си.
— Момко — успя да смънка Алекс, — ти май се мислиш за твърде хитър, за да си един от нас, човешките същества.
41.
Стен стоеше със събрани пети и правилно изпънати по кантовете ръце и се питаше кой ли от разнообразните му грехове е разкрил Дорман. Незнайно защо обаче адмиралът беше настроен едва ли не весело. Стен си позволи догадката, че е заради бояджиите и дърводелците, покрай които се бе проврял, докато влезе в адмиралските покои на „Карлтън“.
— Капитане, ясно ми е, че церемониите не означават почти нищо за вас. Но известно ли ви е, че след три денонощия е Денят на Империята?
Стен знаеше това. Празникът бе измислен лично от Вечния император. Веднъж на всяка И-година всички имперски въоръжени сили, които не участваха в сражения, отваряха вратите си. Така хем общуваха с населението, хем показваха колко е смъртоносна имперската сабя, обикновено прибрана в ножницата.
— Да, сър.
— Това малко ме изненадва. Исках да дам указания за подобаващо представяне на вашите кораби и екипажи.
— Представяне ли, сър?
— Разбира се — потвърди ван Дорман с намек за сприхавост. — Както обикновено целият 23-ти флот ще бъде достъпен за посетители.
— Ъъъ… съжалявам, сър. Не можем да направим това.
Ван Дорман се озъби, а после грейна. Дали пък не бе получил повода, за да прати Стен в наказателен лагер?
— Капитане, не ви моля, а ви заповядвам.
— Сър, на такава заповед не мога да се подчиня. — Стен би искал да провери колко мораво може да стане лицето на адмирала, преди да обясни думите си, но благоразумието надделя. — Сър, съгласно имперска заповед R–278-XN-фиш: „Бълкли“, всички мои кораби попадат под разпоредбите на указа за секретността. Издадена е на Първичен свят, сър. Копие от нея има във вашите оперативни файлове.