Стен си съчини номера, но заповедта съществуваше наистина.
Ван Дорман се облегна в креслото си и вероятно премълча няколко напиращи на езика му реплики.
— Значи вие и вашите екипажи от бандити ще се свирате в някое уютно кътче в Деня на Империята. Колко удобно.
И тогава идеята осени Стен, вдъхновена от мисълта за празника… и за Императора, който беше любител на двойното прецакване.
— Съвсем не, сър. Не бихме искали, сър, освен ако не ни заповядате изрично. — И преди ван Дорман да каже нещо, Стен продължи: — Всъщност, адмирале, щях да уговоря с вашия секретар да ме приемете днес, за да направя едно предложение.
Ван Дорман чакаше.
— Сър, макар че не можем да пуснем никого близо до корабите, няма причина хората да не ги видят. Всеки в Кавит е гледал как излитат и кацат.
— Имате някаква идея — отбеляза ван Дорман.
— Тъй вярно, сър. Има ли някаква пречка да прелетим над площада? Може би след като произнесете речта за откриване на празненствата?
— Хъм… — проточи адмиралът. — Наблюдавал съм вашите действия. Много зрелищно… въпреки че вече изразих мнението си за ниските бойни качества на поверените ви съдове. Затова пък са много, много ефектни.
— Тъй вярно, сър. А моите офицери имат голям опит в атмосферния висш пилотаж.
Ван Дорман дори се усмихна.
— Не е изключено, капитане, да съм бил твърде суров в преценката си за вас. Стори ми се, че изобщо не вземате присърце интересите на нашия флот. Може и да съм се заблуждавал.
— Благодаря ви, сър. Но това не е всичко.
— Продължете.
— Ако сте готов да ни разрешите, бихме могли да направим чудесно представление с фойерверки, докато прелитаме.
— Сред боеприпасите ни не са предвидени фойерверки.
— Съзнавам това, сър. Но е възможно да заредим с халосни снаряди скорострелните оръдия и да свалим бойните глави от някои остарели ракети, които държим на склад.
— Да, помислили сте и за това. Ще е много вълнуващо. А и така ще се отървем от няколко парчета старо желязо, преди да са ни издърпали ушите при следващата обща инспекция, че още ги съхраняваме.
Стен се досети, че ван Дорман пуска майтап. Засмя се.
— Много добре. Наистина много добре. Ще ви издам разрешение още днес. Капитане, според мен започваме да уеднаквяваме мисленето си.
„Господ да ни пази от това“ — примоли се Стен.
— И още нещо, сър.
— Друга идея ли ви хрумна?
— Не, сър. Имам въпрос. Целият ли флот ще бъде достъпен за разглеждане, както казахте?
— Освен два охранителни кораба — така предпочитам.
Стен отдаде чест и излезе.
Във военния съвет участваха Стен, Алекс, Ш’аарл’т, Естил, Сека и Сътън. Събраха се в една ремонтна работилница в доковете на ескадрилата.
— Значи, всичко това е само за ваше сведение — започна Стен.
Преразказа им разговора с ван Дорман. Другите офицери мълчаха около минута, докато смелят новината, после си придадоха изражението „що за скапана идиотщина, но ти си шефът тук“.
— Може и замисълът ми да е налудничав. Помислих си обаче, че ако съм таанец и искам да налучкам момента, когато да подхвана гърмежите, Денят на Империята никак няма да е лош избор. Всеки проклет кораб, с който разполага чудесният ни адмирал, ще бъде сложен в редичките. Ще ни охраняват два тактически кораба и пеши патрули по брега.
— Не си се сетил зле — одобри Алекс. — Като ги гледам таанците, не си падат по церемонии от рода на обявяване на война.
— А ако ни цапардосат — добави Ш’аарл’т, — предпочитам да не ги чакам на земята.
— Ако искате, обвинете ме в тъпота — намеси се Естил. — Но да речем, че сте прав. И ние сме във въздуха, когато — и ако — те ни връхлетят. Но, моля да ме извините… с гнусни фойерверки?
Алекс изгледа възхитен лейтенанта. Май за пръв път изтърваваше такава думичка, откакто бе получил офицерско звание. Пребиваването в ескадрилата от „комари“ се отразяваше благотворно на характера му.
— Именно, лейтенант — потвърди Стен. — Ще си носим страхотни фойерверки — марка „Гоблин“, „Лисица“, „Кали“. Ван Дорман ни разреши да ошушкаме арсенала му… и ние ще се възползваме.
Тапиа се разсмя.
— Какво ще стане, ако грешиш… и старият Дебилман си поиска фойерверките?
— Ще има шумна сценка и всички ние ще си търсим нова работа. Е, гласуваме ли?
Ван Дорман вероятно би уволнил Стен на секундата дори само защото ръководеше ескадрилата си с някакви наченки на демокрация.