В 7.30 основните елементи на флота, командван от Атаго, достигнаха границите на атмосферата. В двата охранителни кораба измъчените от махмурлук екипажи въпреки дадените им заповеди зяпаха на екраните украсения плац долу и едва успяха да зърнат връхлитащите таански разрушители, преди да умрат.
На плаца адмирал ван Дорман, до когото стояха Бриджит и съпругата му, погледна часовника си — оставаха десет минути. Адмиралът тръгна по стъпалата към трибуната.
Щабните офицери и цивилните сановници вече го чакаха.
В йоносферата таанският щурмови кораб отвори люковете на трюмовете и малки машини за въздушни атаки се изсипаха надолу на рояци.
След излитането Стен имаше нов проблем — къде да се скрият. Ако беше прав и предстоеше удар по Кавит, този удар щеше да е страшен. Стен беше убеден във възможностите на своите тактически кораби… но не и в орбита, където можеха да се натъкнат на някой линеен кораб или на цели шест, да речем.
Облачният слой също не му вършеше работа, защото всеки нападащ от космоса кораб щеше да разчита на електрониката си. На повечето екрани облаците дори нямаше да личат.
Най-доброто решение се оказа извеждането на ескадрилата над океана, на двайсетина километра от Кавит, и висенето на петдесетина метра над водата. Стен разчиташе на смущенията от отразените сигнали — трудно щяха да ги засекат.
Фос пръв откри нападателите.
— До всички кораби — заповяда Стен. — Атакувайте самостоятелно. Не прахосвайте боеприпасите и внимавайте да не ви издебнат отзад. Вече сме във война!
Килгър насочи с пълна мощност „Гембъл“ към Кавит.
На височина хиляда метра първият таански рояк, подреден в клин, изстреля ракети „въздух — земя“ с търсещи метал бойни глави; после машините за миг изравниха полета си и обсипаха плаца с бризантни бомби.
Цялото поле за паради се превърна в ад от взривове.
Ван Дорман имаше време, колкото да зърне ракетите, да се облещи и да се хвърли върху жена си и дъщеря си, преди от главата му да се изпарят всякакви мисли, а благоразумието да го подтиква единствено да се прилепя към раздрусаната опора под тялото му.
Таанските кораби се издигнаха, завиха и се върнаха за повторен обстрел. Повечето сановници и щабни офицери, които оцеляха от бомбите, бяха разкъсани от снарядите на скорострелните оръдия.
Ван Дорман надигна глава и видя налитащите отново кораби. Само това остана в паметта му.
Изобщо не забеляза „Ричардс“ и „Клагет“ да изфучават отстрани с бълващи огън оръдия, нито как покритите с тънка броня таански машини се посипаха на полето — премятащите се отломки нанесоха на 23-ти флот не по-малко щети от ракетите.
Щом видя, че „Ричардс“ и „Клагет“ го изпреварват, Стен промени намеренията и тактиката си. Заповяда на „Кели“ да заеме позиция отзад, за да го прикрива, и се устреми към космоса.
В таанския щурмови кораб не очакваха никаква съпротива от хаоса долу и бяха лесна мишена. Оръжейните системи на „Гембъл“ превключиха от „Кали“ на „Гоблин“ и Килгър изстреля ракетата.
Корпусът на кораба зейна и блъвна червени пламъци.
А в „Кели“ Сека взе шлема на оръжейника си — нали той беше воин от безчет поколения? Бойният напев, който си мънкаше под носа, беше на две хилядолетия. Прицелната система се закова върху гигантското туловище на „Форез“. Без да чака заповед, Сека запрати натам една „Кали“.
Въпреки цялата тяга на АМ2 „Кели“ подскочи, щом огромната ракета изфуча от централната тръба и собственият й АМ2-двигател я тласна напред.
За Сека не съществуваше нищо освен доближаващия корпус на таанския линеен кораб — очите му гледаха с обектива на „Кали“.
Ракетата оправда името си. Заби се в оръжейната палуба на „Форез“. Двеста и петдесет таанци от екипажа загинаха при първия взрив, още повече бяха пометени от вторичните експлозии.
Сека си позволи усмивка със свити устни, когато свали шлема и видя на екрана четири таански разрушителя да се насочват към него. Нищо работа. А дори да го убиеха, нима смъртта е страшна за един воин от племената мандинго?
Вероятно двата таански кръстосвача дори не очакваха да ги нападне корабче като „Гембъл“. Поне пролича, че не се престарават с маневрите за избягване на атаката — пуснаха само шепа ракети за противодействие, преди Килгър да изстреля по тях своите „Гоблин“ със зададени цели.
Стен знаеше, че тези ракети могат да повредят зле един кръстосвач, но не се и надяваше на почти едновременните експлозии. Алекс забеляза просветващия надпис на екрана — „ЛИПСВАТ ЗАСЕЧЕНИ ЦЕЛИ“, и свали шлема от главата си.