— Момко, що за боклук се оказаха тия смотани кръстосвачи?
Стен се взря в глутницата разрушители, които закъсняха да спасят поверените им за охрана кораби, и се зае с маневри да им избяга.
В командната зала на „Форез“ лейди Атаго се държеше здраво, докато корабът се тресеше от поредния взрив. Част от ума й изпитваше задоволство — въпреки бедата обучените от нея мъже и жени реагираха делово и нямаше паника.
— Какви са вашите заповеди?
Атаго обмисли възможностите за избор. Всъщност имаше само една.
— Адмирал Деска, отменете десанта на Кавит. Не можем да продължим само с един основен кораб. Кацанията на второстепенните цели да продължат по план. Двамата с вас ще прехвърлим командния си пункт на „Кисо“. Заповядайте на „Форез“ да се отправи към най-близката ремонтна база.
— Както заповядате, милейди.
Стен гледаше таанското оттегляне. Корабите се връщаха към базата.
Не бе постигнал кой знае каква победа. Долу, на Кавит, 23-ти флот — единствената бойна единица на Империята в Пограничните светове, беше почти унищожен.
Войната с таанците тепърва започваше.
Трета книга
Срещу вятъра
44.
Атаката срещу системата Калтор и Кавит не беше същинското начало на войната. Тя започна един И-час по-рано с нападение срещу Първичен свят и самия Император.
Почти едновременно с това хиляди таански кораби заръфаха Империята. Имаха различни задачи — нашествия, унищожаване на бази, сражения срещу флотове. В края на първата фаза таанците установиха, че са постигнали успех в осемдесет и пет процента от случаите. Този ден беше един от най-черните в историята на Империята.
Координирането на атаките беше извънредно сложно, защото таанците искаха да извлекат колкото се може повече полза от Деня на Империята. Формално мигът на възмездието настъпи с отброяването на една и съща набелязана секунда от часовника с амониев мазер, какъвто имаше в командната зала на всеки флагмански кораб.
Разбира се, в действителност настъпиха промени, защото всеки от световете на Империята използваше локално време. Пренареждаха графиците и вместваха атаките в достатъчно тесен интервал, за да не успее Империята да обяви бойна тревога.
Едва ли не още по-важно за таанците беше „моралното“ напасване. Незнайно защо те смятаха, че е напълно оправдано да започнат война без обичайните увъртания на все по-острите дипломатически заплахи, но пък е безчестие да не нанесат удар (според техния израз) „в гърлото на тигъра“.
Срещу Първичен свят.
Срещу Императора.
Имаше няколко причини да изберат Деня на Империята за начало на войната. Таанците предположиха правилно, че имперските военни ще са събрани накуп и настроени за отдих. Освен това при успех на нападенията бойният дух на имперските сили щеше да спадне неизбежно. И накрая в този ден от годината всеки знаеше къде е Императорът — приема гости в дома си.
А този дом представляваше уголемено копие на земния замък Аръндел — с двор отпред, дълъг шест километра и широк два, и заобиколен от парк с радиус петдесет и пет километра. Между стените с клиновидно сечение в двора бяха разположени най-важните елементи от администрацията на Империята. В самия замък бяха настанени не само Императорът, неговата охрана и многобройна прислуга, но и команден център, контролиращ цялата Империя. По-голямата част от необходимата техника бе монтирана дълбоко под Аръндел заедно с достатъчно запаси от въздух, вода и храна за оцеляване при обсада, проточила се цяло столетие.
Гостите, които Императорът очакваше, бяха неговите поданици. Веднъж в годината замъкът, обикновено недостъпен, отваряше врати, за да поднесе гигантско представление с оркестри, военни паради и игри. Да получиш покана или някак да изкопчиш билет за Деня на Империята в двореца беше белег за забележително постижение или финансови възможности.
Четири години бяха нужни на таанците, за да подготвят своето нападение срещу Аръндел. Единствената им възможност беше точен удар по определената цел — оставаше си немислимо да промъкнат флот или дори ескадра разрушители през зоната за сигурност около планетата.
Единствено в Деня на Империята въздушното пространство над Аръндел не беше затворено. Всяка въздушна машина в Първичен свят се наблюдаваше и всяко отклонение от разрешения маршрут привеждаше в готовност зенитните модули в двореца. При нахлуване в периметъра се отправяше електронно запитване и следваше атака. Не по-възможно беше да се доближиш до двореца по земята — единствената връзка между Аръндел и най-близкия град Фоулър беше скоростното пневмометро.