Освен в Деня на Империята…
Тогава използваха огромни войскови гравлихтери, за да превозват туристите от Фоулър до двореца. Спазваха се минимални мерки за сигурност. Разбира се, идентифицираха и претърсваха всички пътници. На самите лихтери даваха точен маршрут и график, оборудваха ги с опознавателна система „свой — чужд“, която поддържаше връзка с отдела за въздушна охрана на двореца.
Тези предпазни мерки правеха диверсията смехотворно лесна.
Дори да изглежда странно, таанците хем биха сметнали за безчестие да не нападнат Императора, хем предпочитаха да ползват маша за мръсната работа. „Честта“ в едно военизирано общество почти винаги напомня за цитат от Рабле: „Каквото и да сториш, туй ще е законът“.
Трима изключително предани таански имигранти, участници в революционното движение на Пограничните светове, доскоро ръководено от покойния Годфри Алейн, бяха подбрани и внедрени от таанското разузнаване още преди две години. Наредиха на единия да си намери незначителна службица в Соуард — космодрума на Фоулър. Вторият се нае като кръчмар. Третият бе приет като градинар от обитателите на разкошно имение, каквито имаше около територията на двореца. Той владееше превъзходно професията си — богатият търговец, при когото работеше, се хвалеше, че досега не е имал толкова усърден и съвестен градинар.
Нападението щеше да бъде извършено с ракета, и то специално конструирана за целта. Таанците с пълно основание допускаха, че дворецът има и противоатомна защита, затова обикновена ядрена бойна глава не би причинила пълно опустошение. В завършен вид ракетата имаше чудноват вид — дълга десетина метра и с такива повърхности, че за сензорите да изглежда като несравнимо по-голям от нея гвардейски гравлихтер.
В нея бяха монтирани две ядрени устройства. Таанската наука бе намерила начин да използва древния принцип на насочения заряд — ефекта на Мънро, и при атомните оръжия. Като материал за обвивката и конуса употребиха империум, в който обикновено поставяха Антиматерия Две — основния енергиен източник на цялата Империя. Зад първото устройство се намираха механизмите за управление, след това — второто устройство. Носът на ракетата беше остър и източен не заради съпротивлението на въздуха, а за постигане на желания резултат от взрива.
Освен механизмите за управление ракетата щеше да носи и копие от излъчвателя „свой — чужд“, какъвто щеше да има във всеки гравлихтер в Деня на Империята.
Няколко месеца по-рано внесоха ракетата на Първичен свят контрабандно на три отделни части и я превозиха до взет под наем склад, където таански учени я сглобиха и разположиха върху насочващата рамка за изстрелване.
На тримата таанци от Пограничните светове изобщо не бе казано къде се намира ракетата, само им дадоха указания в точния час да са на точното място с точните апарати в ръце.
Два дни преди празника таанецът, който се бе наел като бачкатор на товарна рампа в Соуард, инсталира мъничко уредче със закъснител в генератора на Маклийн на посочения му гравлихтер.
Един ден преди празника ръководителят на тримата мъже се качи в кораб, отлитащ към други звездни системи, и изчезна.
В единадесет преди обяд в Деня на Империята тримата мъже бяха по местата си.
Градинарят седеше пред пулта за управление на един от грависледовете, принадлежащи на неговия работодател. Никой в имението нямаше да забележи — двата контейнера с бинарен газ, отравящ кръвта, бяха премахнали тази опасност.
Другите двама се бяха качили върху една сграда в Соуард близо до точката за изстрелване — единият следеше времето по таймер, другият броеше гравлихтерите, излитащи към Аръндел.
Номер седем беше „техният“.
На площадката пилотът на повредения гравлихтер включи мощността. Машината се отдели от площадката, блъвна дим и се стовари обратно. Диспечерът изпсува и нареди на дежурния екип да качи пътниците в друг гравлихтер.
Върху сградата таймерът отброи до нула и първият мъж натисна един бутон на своя контролен уред. В склада избухнаха заряди и пробиха назъбена дупка в покрива. Модули на Маклийн запратиха ракетата във въздуха и се отделиха, щом двигателят Юкава се включи и тя се стрелна напред с максималната си скорост.
На километри оттам третият мъж също направи каквото трябваше. В уреченото време издигна грависледа право нагоре. Устата му пресъхна въпреки надеждата, че противовъздушните сензори на двореца ще реагират с малко закъснение.
И неговият контролен уред започна да писука — ракетата навлизаше в обсег. Той фокусира подобното на пушка устройство към Аръндел, който се виждаше смътно в утринната мъгла, и натисна един бутон. Лазер с малка мощност освети портала. Различно писукане го осведоми, че ракетата е засякла целта.