За тримата таанци задачата приключи. Бе им заповядано да избягнат залавяне и да стигнат до мястото за среща извън Соуард. Разбира се, таанското разузнаване нямаше намерение нито да ги прибере, нито да остави следи. И двата контролни уреда съдържаха по още един закъснител и експлозив. Секунди след сигнала на ракетата те избухнаха.
Никой не забеляза взрива, изпарил двамата таанци, които бяха хукнали към стълбата, но един дежурен офицер в Аръндел видя как грависледът се превърна в огнено кълбо и се стовари на земята. Ръката му вече се протягаше към бутона за тревога, когато автоматичните сензори отчетоха правилно, че доближаващият двореца гравлихтер превишава недопустимо скоростта си, и излъчиха шумно предупреждение.
Вечният император беше в покоите си и се оплакваше с ругатни пред командира на своите телохранители гурки, че е принуден да носи пълна парадна униформа и да си окачва какви ли не награди. Капитан Читаханг Лимбу го слушаше с половин ухо и се усмихваше сговорчиво. Още не можеше да свикне напълно със сегашния си пост. Преди да го назначат на предишната длъжност на Стен начело на обраната, той беше субадар. За пръв път в цялата история на Империята един гурка стигаше до толкова висок пост.
Тъкмо се радваше на спомена за празненството, което родното му селото бе уредило в негова чест по време на последния му отпуск, и алармата над главата му изрева като зъл дух.
Императорът подскочи и се убоде с иглата на поредния медал. Лимбу вече се виждаше размазано от бързане — набит кафяв силует, който плесна един бутон на кръста си и понесе с все сила Императора към отвора, внезапно зейнал в стената.
Каквото и да се случеше, той беше длъжен да изпълнява недвусмислени заповеди, в които нямаше място за влечението на гурките към разгорещени схватки.
Ракетата се заби почти безупречно. Тънкият нос се смачка, както бе предвидено, за да й позволи да увисне на място за една микросекунда. Насочената ударна вълна от първия атомен заряд разкъса защитата. Ракетата продължи да се нагъва и тогава избухна втората бомба.
И Аръндел, сърцето на Империята, изчезна в ядрото на новородено слънце.
45.
Докато бавно провираше бойната си кола през отломките, които доскоро бяха главната улица на Кавит, Стен преценяваше хаоса. Това не беше нито първият град, нито първият свят, на който попадаше след края на приказките и началото на пукотевицата. Но май за пръв път се нахакваше на самото дъно във война, обхванала цялата Империя.
Напомни си, че всеки опит е ценен, а така отбягваше тревогите за Бриджит.
Щом се свечери, той спусна своите като по чудо невредими кораби в базата на Кавит. Понякога измамите са пътят към спасението — бе разположил запасите си в един зарязан склад на изпитателните докове. И така оръжията и мунициите, осигурени от Сътън, останаха непокътнати от таанската атака.
Стен заповяда на корабите си да попълнят снаряжението и незабавно да се върнат на ниска орбита. А самият той се канеше да научи в щаба на флота колко лошо е положението.
В базата на Кавит бушуваше бъркотия от пушеци и пламъци.
Той си присвои една бойна кола и се отправи към хотел „Карлтън“. Предложи, че ако нещо от сградата е оцеляло, остатъците от щаба на ван Дорман ще са там.
Доколкото виждаше, град Кавит не бе пострадал много тежко. Главната му улица — Имперският булевард — бе отнесла малко запалителни или бризантни бомби и ракети, но повечето сгради не бяха разрушени. По нощните улици нямаше други цивилни освен спасителни отряди и пожарни команди. Въпреки вкоренените заблуди при бедствие хората обикновено се сплотяват или се спотайват в домовете си — размириците и грабежите винаги са съществували само в слуховете.
Той отклони бойната кола, за да профучи край нея гравислед с набързо боядисани червени кръстове по опорите за кацане. В далечината се чуваше шум от сражение — превземаха центъра за електронно разузнаване: понеже таанците не кацнаха, революционерите, нападнали центъра, вече измираха до последния.
Стен нито знаеше, нито му пукаше какво означава тази стрелба. И без нея всичко беше достатъчно зле. Спря бойната кола пред „Карлтън“ и тръгна към входа.
Отбеляза кисело, че мерките за сигурност са се подобрили — провериха го трима часови. Но някои неща не се променяха. Двамата постови в парадни униформи взеха за почест уилигъните си, когато той изкачи стъпалата. Стен се питаше дали някой от тях се усеща, че униформите им са опръскани с кал, кръв и може би следи от повръщано.