Отново последва продължително мълчание. Въпросът къде и как бе възникнала Антиматерия Две беше най-строго пазената тайна на Империята, защото единствено АМ2 поддържаше целостта й, макар и крехка.
— Може и да си го мислят — призна накрая Императорът.
— Те грешат. Не си правете труда да възразявате. Ние сме убедени, че единственият, подчертавам — единственият източник на АМ2 сте самият вие. Не разполагаме нито с информация, нито с догадки как се случва това, но стигнахме до това заключение. И поради тази причина предвиждаме само два възможни резултата от войната: или вие ще победите, или таанците ще я спечелят. А тяхната победа ще означава пълно опустошение на сегашната цивилизация, колкото и ниско да е равнището й.
Прътът се прибра и краят му се плъзна по розата.
Сух прашец като пудра обсипа ръкавицата на Императора.
47.
— Капитане, докъде смятате да стигнете в тълкуването на заповедите, които получихте от адмирал ван Дорман?
Стен изчака Сътън да обясни въпроса си. Четиримата капитани на тактически кораби заедно със спиндара и Килгър се мъчеха да определят тактиката си за идните седмици, макар никой от тях да не вярваше, че таанците ще позволят на останките от 23-ти флот да оцелеят толкова дълго.
Бяха се събрали в претъпкания склад, който Сътън бе изкрънкал за припасите на тяхната бойна част.
— Аз… хъм… все повече се привързвам към тези наши корабчета — продължи спиндарът. — Твърде много ми напомнят за чедата на собствената ми раса. Дори когато вече не са свързани биологично с торбичката за износване, трябва да останат близо до нея, иначе загиват.
Стен схвана смисъла на сравнението. Поради недостига на място и ограничените запаси от муниции/храна/вода, тактическите им кораби имаха твърде малък обсег на действие.
— Таанците пак ще ударят Кавит — намеси се Ш’аарл’т. — Може би само с масирана бомбардировка, а може и да нахлуят. Предпочитам нашите припаси да не ги чакат тук.
— Да не споменаваме — добави Сека и огледа щурото струпване на експлозиви, боеприпаси, дажби и резервни части — какво би се случило, ако една мижава бомбичка вземе, че падне през този покрив.
— Именно за това говоря. — Спиндарът изпухтя. — Базата в Кавит изобщо не отговаря на представата ми за бърлога-убежище.
— Първият проблем е — започна Стен, — че ван Дорман за нищо на света не би одобрил прехвърляне извън планетата на корабите, припасите и твоите хора от поддръжката.
— А имате ли намерение да го уведомите?
— Не ми се вярва дори да забележи — вметна Естил.
— Значи се договорихме. Вторият проблем — как да преместим целия този дракх? И без това нямаме никакво място за товари в корабите.
— Предвидих затруднението — успокои го Сътън. — По случайност един цивилен ми дължи услуга. Ама огромна.
— И той разполага с кораб, разбира се.
— Разбира се.
— А как — скептично се обади Ш’аарл’т — го е опазил от мобилизация?
— Въпросният кораб… хъм… се използва за превоз на отпадъци.
— Значи е таратайка за боклуци?
— По-лошо. За човешки отпадъци.
Стен тихичко подсвирна.
— На техничарите страшно ще им хареса да пътуват в лайновоз.
— Думичка няма да обелят, капитане — възрази Килгър. — Щото и те знаят, че бездруго са затънали в говна.
— Много остроумно, господин Килгър. Ще оставя на теб да им съобщиш.
— Няма проблеми, момко. Да спомена още една дреболийка. Някой намислил ли си е вече къде ще се спотайваме?
— Горкото същество — произнесе със съчувствие Ш’аарл’т и една от лапите й погали Алекс по главата. Той така бе свикнал с нея, че дори не трепна. — Къде да се денем освен при другите крадци като нас?
— Бре, проклет да съм! Права си, Ш’аарл’т. Акълът ми е изфирясал.
— Ромни! — възкликна Стен.
— Именно — натърти тя. — Ако някой успее да остане невидим за таанците, това ще са контрабандистите.
— Уайлд май е кривнал наляво, когато е трябвало да скочи надясно — мрачно отбеляза Килгър.
Стен си замълча. Спускаше „Гембъл“ към разбития купол на Ромни. Другите три тактически кораба и транспортният чакаха на разстояние колкото диаметъра на планетоида.
— Никакви електронни сигнали, сър — докладва Фос.
Ако таанците дебнеха в засада, уредите непременно щяха да засекат нещо. Стен намали мощността и „Гембъл“ бавно слезе през дупката, пробита в купола.
Ромни приличаше на гробище.
Стен преброи шест… не, седем пръснати на отломки кораби по площадката. Вместо щаба на Уайлд намериха само кратер. Другите здания — комуникационният център, жилищата, хангарите и огромните складове — бяха в руини.