— Повикайте останалите кораби — заповяда той. — Да се разположат по площадката. Искам целия личен състав в скафандри и строен пред първия хангар след един час.
— Елате по-близо — нареди Стен.
Строят се разпадна, всички се струпаха в полукръг около своя командир.
— Фос, Килгър — какво намерихте?
— Както изглежда — предпазливо сподели спецът по електроника, — Уайлд и контрабандистите му са отнесли изненадваща атака.
— И са ги нападнали таанците — добави Алекс. — Намерихме три неизбухнали ракети.
— А трупове?
— Не, туй е най-смахнатото. И едничък няма. Складовете пък са опразнени до шушка.
— Не е ли възможно таанците да са кацнали и да са ограбили стоката?
— Без да приберат и арсенала на Уайлд ли?
Килгър посочи изоставената ракетна батарея „земя — космос“, която май беше непокътната. Стен кимна. Анализът на електрониката, с която работеше Фос, и преценката на Алекс, натрупал опит в „Богомолка“, съвпадаха с неговите догадки.
— Добре. Е, войскари, това ще ни е вторият дом. Господин Сътън, транспортният кораб да бъде разтоварен на секундата. Всички участваме. После отпрашвате с пълна мощност обратно към Кавит. „Ричардс“ ще ви придружи. Искам да отмъкнеш сглобяеми херметични куполи — колкото намериш. Фос, обясни на господин Сътън какво да ти потърси в Кавит, за да инсталираш тук станция за засичане на противник. Помисли какво можеш да спасиш от електрониката на Уайлд. Ето какъв е планът, приятели. Това е нашата предна база. Ще напъхаме куполите вътре в хангарите и складовете. Ще поразбутаме някои от по-малките сгради, ще ги понатрошим и ще ги използваме за прикрития. Дори ако таанците решат пак да проверят какво става на Ромни, ще видят мъртъв свят.
„Стига да разчитат самонадеяно на визуалното наблюдение — продължи той мислено, когато освободи хората да си вършат работата. — Ако са поставили душачи или топлинни сензори в купола… спукана ни е работата“.
И все пак тук имаха по-голям шанс, отколкото на Кавит.
48.
Най-важният въпрос, който все се въртеше из главите на съществата от 23-ти флот, беше защо таанците не повтаряха удара по Кавит.
Щетите, които бе нанесла тактическата ескадрила на Стен — унищожаването на два кръстосвача и различни атмосферни съдове, както и повредите на „Форез“ и щурмовия кораб, — едва ли можеха да обезсърчат таанците. Вероятно само пълният разгром на флота, командван от лейди Атаго, би постигнал подобна цел.
А нямаше съмнение, че 23-ти флот вече не е заплаха за никого. С изключение на тактическото звено на Стен разнебитените сили на ван Дорман, общо взето, бяха безпомощни.
Същия въпрос си задаваха и екипажите, подчинени на лейди Атаго.
Десантите извън тази система бяха много успешни. Атаго и адмирал Деска тъкмо прекрояваха плановете си за нахлуване на Кавит, когато се получи заповедта. Лейди Атаго трябваше да се яви незабавно пред Таанския съвет, за да получи нови разпореждания, а нейният флот — да затвърди постигнатото без нови сериозни атаки срещу имперските сили.
В очакване лейди Атаго да се завърне адмирал Деска пришпорваше още по-безмилостно ремонтните бригади, които се занимаваха с „Форез“, и се взираше в стенния екран, на който личеше размахът на таанските победи… поне онези, за които съобщаваха таанците или Империята.
На екрана Деска бе откроил с оранжево таанските системи, със синьо — имперските, а с червено — новите завоевания. Показани във времето, те имаха много внушителен вид — таанците все повече разпростираха червените си пипала и проникваха дълбоко в пространството на Империята. Само шепа системи още изпъкваха в небесен оттенък, както и онези в дъното на екрана — световете, атаките срещу които предстояха.
Синьото блещукане на системата Калтор будеше срам у Деска. Той се бе провалил. А таанците не понасяха неуспехите.
Дори повърхностното запознаване с езика им показваше ясно това, както и проблемите, с които всяка лишена от войнственост култура се сблъскваше в опитите си да се разбере някак с таанците. Понеже тази „раса“ или „култура“ беше сбор от различни воински общества, езикът им също гъмжеше от войнишки жаргон и особени думички. Положението се заплиташе още повече заради решението на първия Таански съвет, че тяхната раса се нуждае от начин на общуване, подобаващ за бойци. Затова изкусни езиковеди бяха създали особено наречие, в което една и съща дума имаше множество значения. Така се подразбираше и емоционалната й наситеност.