49.
Единствената надежда за оцеляване на Стен и четирите му тактически кораба беше да не се мяркат на места и в моменти, където и когато ги очакват. Дори една таанска корвета, ако беше подготвена да ги посрещне, имаше предостатъчно оръжие да заличи безследно всеки кораб от клас „Бълкли“. Стен непрекъснато втълпяваше на хората си да се смятат за рибка лещанка сред цял рояк акули.
След като си намериха сравнително незабележима база, трябваше да си подберат цели, по които да удрят и да се измъкват с някакъв шанс да си опазят кожите.
Трите най-близки до Калтор звездни системи гъмжаха от таански кораби, които бяха нащрек и жадуваха за слава. Екипажите на Стен можеха да удрят само неочаквано, и то там, където ще нанесат най-много щети.
Значи им оставаха снабдителните маршрути на таанците.
Разбира се, те се охраняваха най-добре в близост до системата Калтор. Ами по-надалеч, около собствените звездни системи на врага? Таанците едва ли щяха да прахосват за това гориво, кораби и хора, защото единствените имперски сили, способни да се доберат дотам, бяха остатъците от флота на ван Дорман. Сигурно предполагаха, че тактическите кораби, попречили на първата десантна операция, имат твърде ограничен обсег, за да навлязат в собствената им империя.
Тактическите кораби наистина имаха ограничен обсег — заради боеприпасите и дажбите, не заради горивото. Всеки от тях носеше количества АМ2, които щяха да му стигнат за половин година непрекъсната работа.
Стен се надяваше, че таанците не му отстъпват в логичните разсъждения.
Затова четирите кораба от ескадрилата се превърнаха в паразити. Присвоиха си проучвателен кораб, чиито двигатели бяха съсипани при първото таанско нападение, излетяха с него на буксир от Кавит (опитът на Тапия с влекача се оказа безценен) и го натъпкаха с припаси на Ромни. И пак излетяха, теглейки го.
Отначало се отнесоха далеч встрани от световете, които таанците бяха окупирали. И някъде насред пустошта промениха курса към ядрото от таански звездни системи.
Напредваха съвсем бавно с опипващи околността сензори час след час, хората от екипажите или бяха на вахта, или почиваха за малко. Знаеха (тоест отчасти знаеха, а отчасти се надяваха пламенно), че могат да засекат всеки вражески кораб, преди той да ги е открил. Не тършуваха слепешком. Стен предположи, че ще има поне един маршрут от средищния свят Хийт към наскоро завзетите системи близо до Кавит. Прокара на картата права линия, очерта и вероятните, още неизвестни маршрути към тези светове.
Две седмици след потеглянето се запасиха за последен път от проучвателния кораб, настаниха го в ниска орбита над една необитаема планета и запълзяха нататък. Малките износени системи за рециклиране на въздуха вече стенеха от претоварване, корабите и екипажите се вмирисваха като твърде дълго носени чорапи. Стен се чудеше защо сим-филмите за войни никога не споменават за смрадта на бойците — смрад от страх, от изтощение, от мръсотия.
И в един момент се разпищяха алармите. Четирите кораба минаха в състояние на обща тревога и зачакаха заповеди.
На екран пред Стен се бяха подредили четири транспортни съда. Разбира се, тук двигателите им не бяха маскирани, затова по виолетовото сияние той мигновено определи, че са таански. Но още по-интересни му се сториха множеството мънички проблясъци на друг екран.
— Да им видим ли сметката? — попита Ш’аарл’т от „Клагет“.
— Забранявам. Изчакайте в готовност.
Стен, Килгър и Фос се взираха в блещукането.
— Таквиз дребосъци няма как да са кораби — отсъди Алекс.
— Радиофарове — предположи Фос.
— За какво са им толкова далече в открития космос? — възрази Стен. — Излъчват ли?
Фос провери данните на пулта си.
— Няма нищо, сър. Приемаме някакъв бял шум с ниска мощност. Дали не е от работата на активиращи приемници?
— Да не са нещо като импулсни ретранслатори? Или суперантени?
— Хич не ми се вярва — отсече Килгър.
Стен искаше да огледа отблизо. Настани се пред оръжейния пулт на Килгър и си сложи шлем за управление.
— Пусни една „Лисица“. Бойната глава да е изключена.
Алекс се пресегна над рамото му и чукна един бутон.
Стен, който „виждаше“ пространството през радара на ракетата за противодействие, я насочи към мъждукането с малко над минималната й скорост. Светлинните растяха и гледната му точка се промени заради радара. Възприемаше десетки обекти, които вече блестяха равномерно. Стен обърна тягата, за да прекрати доближаването към тях, пак превключи и зачака някакви данни от анализа в кораба, който сега сякаш беше далеч зад него, макар че той си седеше пред пулта.