— Няма никаква връзка помежду им — установи Фос. — Нито веществена, нито електронна. Поне е така в сегашното им състояние.
— Прилича ми на минно поле — изхъмка Стен.
— Момко, взел си да превърташ. Дори таанците няма да си захвърлят мините насред нищото заради толкоз дребен шанс някой нещастник да се нахака в тях.
— Задължително ли е мините да са пасивни?
— Хъм… Сериозен довод.
Стен свали шлема и се обърна към другите двама в командната зала. Докато умуваше, Фос потропваше с нокти по зъбите си.
— Може би радиошумът е от приемниците им. Не е особено трудно да се направи. Ами да. Такава схема се сглобява и върху дъска за хляб.
Жаргонът в електрониката не се бе променил много през вековете… но Стен и Килгър пак нищичко не проумяха.
— Исках да кажа, сър, че може да се стъкми с лекота. Разполагате в пространството ракета с приемо-предавател. Вашите кораби имат някакъв опознавателен код, затова ракетата е осведомена, че не бива да ги подгони. Ако друг навлезе в обсега й, тя се устремява към него. Прииска ли ви се да хитреете, можете дори да програмирате ракетите си за преместване или самостоятелно прибиране. Вероятно схемата изглежда горе-долу така…
Фос изчисти един екран и взе светлинен писец.
— Момко, после ще си показваме схемички — спря го Килгър. — Въпросът е какво да ги правим?
— Може би не са нагласени да нападат дребосъци като тактическите кораби — предположи Стен.
— Ти готов ли си да се хванеш на бас?
— Майка ми не е отгледала толкова глупав син.
— Значи няма да налетим на тия ми ти конвои като овца на глутница вълци.
— Ще видим. А може би не е необходимо. Господин Килгър, кажи на помощника си да подготви три скафандъра за открития космос.
— Някой момък може и да си докара белята, като ги върши таквиз — изръмжа Килгър.
Тримата висяха на сантиметри от една таанска мина.
Стен, Фос и Килгър бяха излезли от „Гембъл“ — оставиха управлението на инженера Хоукинс — с една ракета „Гоблин“ с изключена глава. Стен беше доста сигурен, че масата на малкия „Гоблин“ не би задействала мината. Напомни си обаче, че доста сигурен понякога означава и доста мъртъв.
На половин километър от мината Стен спря ракетата и тримата продължиха с двигателите на скафандрите си.
Мината бе дълга около пет метра, с цилиндрично тяло, което имаше сопла в единия край. Оръжието беше нагласено в своя модул за изстрелване/наблюдение/управление — пръстен като геврек с диаметър шест метра.
Обиколиха, за да се уверят, че няма поне очевидни капани, след това се примъкнаха към нещо, за което се надяваха да е капак, позволяващ проверка на системите. Фос откачи от колана си автоматична отвертка.
— Разрешавате ли да опитам, сър?
— Защо пък не?
Стен включи връзката с „Гембъл“ и започна да описва непрекъснато какво става. Ако Фос сбъркаше и мината гръмнеше, следващият екип (ако изобщо имаше такъв) не би повторил грешката му.
Фос опря отвертката в един винт и включи моторчето.
— Сега махаме винта долу вляво… изглежда стандартен. Има ли съпротива? Първият винт излезе. Вторият — горе вдясно. Изваден. Третият — горе вляво, И той е изваден. Всички винтове са махнати. Капакът е освободен. Изваждаме го два сантиметра нагоре. Капакът не е свързан с мината.
Тримата мъже надникнаха през тесния отвор за достъп, който Фос осветяваше с прожектора на шлема си.
— Какво имаме тук?
— Мърлява работа, сър.
— Фос, сега не си на изпит по електроника!
— Извинете, сър. Ако сме прави… и като гледам как са направили схемите… ами да. Простичко е.
— Тук Стен. Прекъсвам за малко. — Той изключи насочения към „Гембъл“ радиосигнал и махна на другите двама да се отдръпнат от мината. — Фос, можем ли да обезвредим тези грозотии?
— Съвсем лесно. Срежем ли връзката към всяка от трите схеми, които открих, тези чудесии ще са годни само за декоративни боклукчийски кошчета.
— Значи остава да налучкаме какъв е обсегът им, да обезвредим достатъчно мини, за да имаме оперативно пространство, и отново сме в играта.
Килгър три пъти тупна тежко с ръка по шлема на Стен. Очевидно искаше да го погали съчувствено, но и двамата се завъртяха в пируети. Накрая се озоваха шлем срещу шлем.
— Горкото момче — съжали го Алекс. — Тия отговорности на командир направо са ти препекли мозъчето.
— По-добра идея ли имаш?
— Имам, я. Страшно подъл план. Какъвто приляга на някой Кембъл. И най-хубавото е, че няма защо да се шматкаме наоколо, за да сеем смърт и опустошение.
— Давай тогава.
— Ако се навиеш, може ли да пусна на наш’те хора вица за петнистите змии?