— Бих искал вие и избраните от вас четирима да се явите отново в този щаб в два часа следобед. С парадни униформи.
— Слушам, сър. Разрешавате ли да попитам защо?
— За церемонията по награждаването. Ще уредя да бъде предавана изцяло по сим-мрежата. После ще има пресконфренеция.
— Сър… ъъъ, според мен няма да е много подходящо.
— Не бъдете излишно скромен, капитане! Вие постигнахте победа. А в този момент Кавит… не само Кавит, а цялата Империя има голяма нужда от добри новини.
— Не че съм скромен, сър… но ние оставихме там още четири минни полета, които са капан за таанци. Ако се разчуе какво сме направили… сър, това би провалило цялата операция.
Ван Дорман дори благоволи да чуе казаното от Стен. Върна се зад бюрото и замислено потри брадичката си.
— Има ли възможност да… за друго обяснение, да речем?
Превод — можем ли да излъжем?
— Може би, сър. Но… хората от сим-мрежата не биха ли поискали да говорят с моите екипажи? Не вярвам те да се справят. Не са обучени за работа с дезинформация.
Ако Килгър чуеше това, щеше да го разкъса — Алекс беше сред най-изпечените лъжци на служба, които Стен бе срещал.
— Да, рисковано е — съгласи се ван Дорман. — Вероятно сте прав. Засега ще отложа пресконференцията. — После смени темата. — Капитане, още нещо. Нямам желание да променям дадените ви заповеди. Справяте се великолепно като самостоятелна единица. Но бих искал да се съсредоточите върху по-близки цели в бъдещите си действия.
— Например?
— Ще ви бъда признателен, ако вашата ескадрила нанася удари, доколкото е възможно, в най-близките звездни системи, окупирани от таанците.
— Може да се окаже трудно, сър. Те се охраняват много строго.
— Това е изключително важно.
— Позволете един въпрос, сър. Защо се налага тази промяна?
— Подготвям провеждането на операция през следващите седмици, за която ще бъде необходима подкрепата на целия флот. За съжаление не бива да казвам нищо по-конкретно в момента… оперативните планове са строго секретни.
Значи краткият досег на ван Дорман с действителността бе свършил. Стен би могъл да му подхвърли, че има по-висока степен на достъп до секретни материали от всички в 23-ти флот, включително и от самия него. И че е адски трудно човек да подкрепи атака (или щеше да е отстъпление?), ако представа си няма какво се подготвя. И че „строго секретно“ за скапаняците в щаба на ван Дорман означава, че най-вероятно целият офицерски клуб вече обсъжда операцията.
— Слушам, сър — отсече Стен. — Съвместно с щаба си ще подготвя няколко оперативни варианта и ще ви ги представя.
— Отлично, капитане. И отново ви поздравявам.
Стен впери бодър поглед в адмирала и излезе. Питаше се дали влиянието на ван Дорман не е заразно. „Оперативни варианти“ ли? „Щаб“ ли? Той се състоеше от четирима офицери, един подофицер и един спиндар, които предъвкваха кроежите си около бутилката. Тръгна да потърси Бриджит.
Надяваше се да я завари в романтична обстановка — да речем, на обсипана с цветя полянка далеч от гледките и шумовете на войната. Освен това се надяваше Бриджит да се е опомнила достатъчно от смъртта на майка си, за да има и мъничко похот в душата й.
Намери я на трийсетина метра под земята, пременена с гащеризон на кървави петна — буташе болнична носилка на колела покрай дълбаещ скалорез.
У някого в щаба на ван Дорман се бе запазил малко ум и хитрост. След атаката в Деня на Империята болниците на Кавит бяха претъпкани и този незнаен далновиден човек явно добре си представяше таанските похвати във войната. За тях червеният кръст, нарисуван върху покрива на болница, беше просто прекрасна мишена. Затова болницата на базата се бе свряла дълбоко в плътните скали, и то точно под зданието, където преди години се бе намирало таанското консулство в Пограничните светове.
Стен помогна на Бриджит да настани пострадалия в машината за анализи, после попита кога й свършва дежурството. Тя се усмихна уморено и каза, че ще работи до другия ден. Дотогава Стен щеше да е далеч от планетата. Край на романтичните приумици.
Бриджит се насили за още една усмивка със следа от съчувствие. Досещаше се какво бе намислил. Вместо утеха го заведе в навалицата на столовата за персонала и го почерпи чаша отвратително кафе.
Бе постъпила доброволно на работа тук в деня след погребението на майка й. Предвоенният свят на бели дрешки, скука и градинско купонясване бе изпепелен.
Стен се впечатли искрено и понечи да каже нещо, но първо се заслуша истински в умърлушеното й бъбрене.
Доктор Морисън това, доктор Морисън онова, колко всеотдайно работела доктор Морисън и колко души спасила. Научи, че Бриджит е старша сестра в операционната зала на доктор Морисън. Освен това проумя, че дори да се бе озовал заедно с Бриджит на въображаемата полянка, тя само щеше да го помоли да сплете венче от цветя за доктор Морисън.