Все тая. Стен не би си позволил да каже с ръка на сърцето, че е подходящ за слънцето на нечий живот, дори ако загърбеше факта, че по продължителност на живота командирът на тактическа ескадрила се мери само с мушиците еднодневки.
Изражението на Бриджит изведнъж се смекчи, после лицето й грейна. Той си спомни, че съвсем неотдавна гледаше него така.
— Ето я! Доктор Морисън! Елате при нас.
Стен по неволя призна, че капитан трети ранг Елън Морисън от Имперската медицинска служба почти не отстъпва по красота на Бриджит. Тя го поздрави хладнокръвно, сякаш виждаше бъдещ пациент, и седна при тях. Без да се замисли, Бриджит хвана ръката й.
Стен поприказва още няколко минути за дреболии, допи си чашата, извини се, че бърза, и напусна.
Войната променя всичко, което докосне. Понякога дори за добро.
След няколко дни ван Дорман се сдоби с прословутата си победа благодарение на имперския тактически кораб „Ричардс“, лейтенант Естил и мичман Тапиа. Поне всички освен мичман Тапиа вярваха в победата.
Мина една седмица след излитането от Кавит, когато се натъкнаха на мишената — един от чудовищните таански щурмови кораби, от който се спускаха атмосферните десантни съдове. Според сведенията в съответния фиш на „Джейн“ корабът би трябвало да е с лека броня и при попадение, преди да са затворени аварийните прегради в хангара, щеше да се превърне в радващ окото факел.
Имаше обаче проблем. Съпровождаха го един кръстосвач и половин дузина разрушители, а точно в тази вахта на „Ричардс“ нямаше хора, склонни към самоубийство.
Тапиа остави Естил да прекара през компютъра пет-шест варианта за атака, преди да направи предложението си. Макар че то изобщо не се вписваше в традиционните методи, Естил поумняваше от натрупания опит в ескадрилата. Предаде й командването и заяви, че ако има полза от идеята й, той ще „полети“ с ракетата „Кали“.
„Ричардс“ се понесе с пълна мощност пред таанските кораби, леко промени курса си, а после „умря“ насред космоса точно на пътя им, изчислен от Тапиа. Тя изключи всички системи, дори генератора на Маклийн за изкуствена гравитация. После всичко освен боеприпасите бе изхвърлено през шлюзовете — кресла, дажби, метално фолио на такива гънки, че да дава прекрасно отражение за радарите, дори двата резервни скафандъра.
След това зачакаха. Системата за пречистване на въздуха също не работеше и скоро стана задушно.
Пасивните им детектори засякоха опипващите сензорни лъчи на таанските кораби.
Продължаваха да чакат.
Един разрушител изскочи от глутницата и описа осморка в пространството — компютърът му очевидно анализираше какво има точно пред него.
— Това ще е интересно — съвсем ненужно прошепна Тапиа на Естил.
Малко беше да се каже, че е интересно. Ако маскировката им като пострадал кораб не свършеше работа, разрушителят щеше да ги нападне всеки миг. Тапиа не знаеше дали рефлексите им и мощността на „Ричардс“ ще са достатъчни, за да избягат.
Екраните на пасивните детектори угаснаха и тя си отдъхна. При неуспех на измамата те щяха да покажат, че боен компютър прицелва насочващ лъч в тактическия кораб.
— Когато сте готов, лейтенант.
Естил кимна. Тапиа подаде захранване в своя пулт. Лейтенантът пусна насочващ лъч към щурмовия кораб. Сближаване… сближаване… точно в целта.
Тя рязко подаде мощност… прати сигнал на инженера, който направи същото… и „Ричардс“ оживя. След две секунди Естил изстреля своята „Кали“.
Системите за тревога в таанските кораби ревнаха. Разрушителите се престроиха в атакуваща формация, а кръстосвачът се устреми напред да защити поверения му щурмови кораб, който пък започна маневри за избягване на нападението.
Тапиа беше прекалено заета, за да гледа какво става. Движеше „Ричардс“ с пълна мощност по ексцентрична орбита, заложена в компютъра, и сега я интересуваше само оцеляването.
„Кали“ беше на броени секунди от мишената, когато таанският щурмови кораб я посрещна със залп от ракети за противодействие.
Те би трябвало да се окажат безполезни.
Стандартна процедура за всеки оръжейник, насочващ ракетата чрез шлем за управление, беше да остане с „птичката“ си до мига на контакта. Но незнайно защо Естил преживяваше сблъсъка като илюзорна смърт. В последния миг натисна бутона за взривяване и смъкна шлема от главата си.