Експлозията заличи всичко от екраните за заден обзор в „Ричардс“.
— Разбихме го! — викна лейтенантът.
Пак нахлупи шлема и пусна рояк ракети „Гоблин“, за да прикрият изтеглянето им.
Тапиа се взираше в индикатора за обсег — към тях летяха таански ракети. Сближаване… невъзможно. „Ричардс“ ги надбягваше.
Успя да отдели само миг, за да види мигащите точки на главния екран. Те показваха същия брой таански кораби както преди десет минути.
Никой не й повярва… освен таанците. „Кали“ наистина се взриви при стълкновение с антиракета. Четири от носещите рамки в корпуса на щурмовия кораб се разкривиха, но фронтовите ремонтни бази на таанците щяха да го поправят за няколко дни.
Тя все пак се опита… но никой не желаеше да я изслуша.
Лейтенант Нед Естил незабавно се превърна в герой. Ван Дорман го награди с Галактическия кръст, макар че формално това можеше да стане само с лична заповед на Императора. Хората от сим-мрежите пощуряха — по-подходящ герой от Естил изобщо не биха могли да си съчинят. Само за часове неговото лице и подвизите му се разнесоха навсякъде из Империята.
Тапиа сподели със Стен насаме какво всъщност се бе случило според нея. Той помисли и я помоли да забрави тази история. Хич не му пукаше за медалите, Империята имаше нужда от герои, а Естил искрено вярваше, че е унищожил щурмовия кораб.
Заповяда обаче всички офицери и оръжейници да опреснят уменията си със симулатори. Един път грешката е простена, но ако Естил я повтореше, можеше да е последната в живота му.
А Стен не можеше да си позволи да загуби „Ричардс“.
Лейтенант Ламин Сека още беснееше. Разговорът му със Стен започна с ехидство и продължи все по-ожесточено. Сека се чувстваше още по-потиснат от това, че идеята поначало беше негова.
Стен се постара да изпълни смътното указание на ван Дорман да тормози колкото се може повече близките светове. А за да ги тормози, имаше нужда от разузнавателни данни. И то конкретни — например кои планети от какви сили са окупирани и къде са разположени те.
Тактическата ескрадрила отдели твърде много време за шпионски задачи, преди изобщо да се заеме с набелязването на целите.
Сека намери една от най-сочните мишени.
Планетата имаше географска забележителност — река, проточила се на хиляди километри. Над устието й, всъщност разклонена делта, имаше огромна равнина, плодородна от речните наноси. За таанците това беше идеално място да разположат пехотата си. На периодично наводняваното от речни разливи поле наглед имаше към две дивизии във временен бивак преди кацането в системата Калтор.
Сека дори бе успял да установи най-вероятното място на щаба.
Стен го поздрави.
— А сега, лейтенант, вървете да ги изтребите.
— Сър?
От преумората Стен беше малко сприхав.
— Казах да вземете кораба си, да го заредите с боеприпаси и да унищожите таанците.
— Не съм дете, капитане!
Стен вдиша дълбоко.
— Извинявай, Ламин. Но какъв ти е проблемът? Намираш си цяла тълпа таанци. Ами виж им сметката.
— Може би не си представям съвсем ясно какво искате от мен.
— Я да видим… — Стен мислено прерови арсенала, с който разполагаше. — Ето какво ти предлагам. Първо свали системите за изстрелване на „Гоблин“. Сложи още осем скорострелни оръдия в техните гнезда. Отърви се от всички ракети „Лисица“ освен от две. Ще имаш нужда от допълнителни касети със снаряди. Извади и „Кали“. В оная гробница отвън стърчи един разнебитен кораб за огнева поддръжка. Май системата му за непрекъснато подаване на тактически ракети още работи. Монтирай я в тръбата на „Кали“. Най-добре да използваш атомни миниглави по два-три килотона. Когато връхлетиш, ти предлагам да ги пускаш през пет секунди.
— Още нещо, капитане? — попита Сека с треперещ глас.
— Ех, ако знаех как да се докопам до хубав нервнопаралитичен газ с голяма проникваща способност… но не знам. Май това е всичко.
Стен нарочно се престори, че не забелязва реакцията на Сека, защото се надяваше, че няма да му се наложи да се занимава с нея. Обаче сбърка.
Сека скочи от стола.
— Капитане, аз не съм убиец!
Стен също се изправи.
— Лейтенант Сека, застанете мирно. Искам да си отпушите ушите и да си затворите устата. Да, вие сте убиец. Вашата задача е да унищожавате хората от вражеската пехота и флот… по всеки възможен начин. Това означава и да ги удушите веднага след раждането им, ако някой изобрети машина на времето! Кой, по дяволите, управлява според вас онези кораби, по които стреляхте досега? Роботи ли?
— Това е друго.
— Казах ви да млъкнете, лейтенант! Друго било, как пък не! Какво очаквахте да ви заповядам? Да почакате, докато онези войски се натоварят в консервните си кутии, и чак тогава да ги гърмите? Така по-оправдано ли ще бъде? Или може би да отложим до кацането им тук, на Кавит? Лейтенант Сека, може би родът ви е живял с легенди прекалено дълго. Най-добре е да си втълпите, че ако не беше войната, всеки воин щеше да бъде хвърлен в камерите на смъртниците за извършването на предумишлени убийства. Това е всичко. Получихте заповеди. Искам ви далеч от планетата след четиридесет И-часа. Свободен сте!