Ракетата избухна… и таанският кораб просто изчезна.
— Следователно можем да смятаме — каза Ш’аарл’т на своя оръжейник, — че този скапан шлеп не пренасяше хранителни дажби.
— Пак не е сигурно, госпожо. Таанците май обичат гозбите по-лютивички.
— Тъпа шегичка, господинчо. Ама като си толкова остроумен днес, я ми кажи как ще се пъхнем в този оръжеен склад да го изтърбушим?
Въпроса си го биваше. Да установят какво има под облаците с пилотиран разузнавателен полет можеше да се окаже фатално. А всяко друго събиране на данни трябваше да бъде извършено, без таанците да усетят.
Ш’аарл’т кацна с „Кели“ на една от луните на Орагент и се захвана да умува над проблема.
Първата й стъпка беше монтирането на напълно стабилизирана камера с извънредно голямо фокусно разстояние на обектива. Инфрачервените снимки и компютърният анализ свършиха останалото. Тя вече виждаше приблизително кръглата територия на склада. Рискува с няколко бързи лазерни сканирания и получи достатъчно информация, която подсказваше, че складът е в долина. Поредицата от инфрачервени снимки постепенно показа по-топли петна в един участък от долината (сигурно беше площадка за кацане) и понякога отражения от скалните стени. Най-вероятно противовъздушни лазери.
Тогава тя се върна на Ромни и се посъветва със Стен.
Съвсем лесно изясниха какво не може да се направи. Стоварването на ракета право към склада едва ли имаше особени шансове за успех. Дори „Кали“ с разделящи се независими бойни глави (никой не знаеше дали ще успеят да я модифицират така) нямаше да мине покрай спътника, камо ли през пръстена от противовъздушни батареи.
Някой специализиран кораб клас „Невестулка“ може би щеше да смаже отбраната достатъчно, за да успее нападението… но корабите „Невестулка“ бяха сред многото неща, без които напоследък бе останал 23-ти флот.
— Ето го и проблема — заяви Ш’аарл’т. — Няма начин да се промъкнем.
— Ще те поправя, момиче — намеси се Алекс. — Няма високотехнологичен начин да се промъкнем. И се хващам на бас, че таанците мислят досущ като тебе.
Стен схвана намека му.
— Кой знае — проточи със съмнение. — Първо, не вярвам Дебилманда ни даде назаем щурмоваците си за десант. А дори да се съгласи, как да разчиташ, че са по-способни от останалите му подчинени?
— Хич не съм мислил да си вземам белята назаем, щом като стигаме и ние двамцата.
— Вие ли? — прихна Ш’аарл’т. — Кои вие?
— Че аз говоря за безстрашния ни командир Стен, то си е ясно.
— Да смятам ли, че пак си изтърсил нескопосан майтап?
— А, не. Тоя път съм си мъртвешки сериозен.
— Тези приказки са истински дракх, господин Килгър — скастри го тя. — Двамата не сте суперкомандоси. Не те знам какво си правил преди, Килгър, но нашият командир, който не трепва пред лика на смъртта, си е бил най-обикновен гвардеец. Забрави ли?
Даа… Тъкмо такова прикритие имаха Стен и Алекс в досиетата си за годините, прекарани в „Богомолка“.
— Ей, ти да не се двоумиш? Капитане, бъз те е, че не можеш да се мериш с дърт скапаняк като мене, нали? Или пък си се размекнал? Напоследък те гледам, че си пуснал шкембенце.
Според Ш’аарл’т това беше нагла непочтителност. Тя зачака да се разрази бурята. Стен обаче само се обиди.
— Килгър, изобщо не затлъстявам.
— Да бе, момко, прав си. Само гащеризонът ти е провиснал малко отпред.
— Ама вие двамата да не говорите сериозно!?
— Може би това е единственият начин да го направим — каза Стен.
— Нали знаеш, че в имперския устав има член, който задължава офицера да освободи от длъжност своя пряк началник, цитирам — „в случай на раняване, поради което е неспособен да изпълнява задълженията си, при отказ да изпълни поставена му задача или при…“ — подчертавам — „… психични смущения“, край на цитата?
— Че кой ще отсъди в тоя флот от прокълнати, заблудени, побъркани и празноглавци?
— Добре де. Ще опитам още веднъж. Няма начин двама флотски загубеняци да видят сметката на цял оръжеен склад. Това се случва само в сим-филмчетата.
Стен и Алекс се спогледаха. Някакъв си скапан оръжеен склад ли? По дяволите, няколко правителства на звездни системи най-внезапно се сблъскваха с неприятни промени благодарение на двама-трима агенти на „Богомолка“.
— Да смятам ли, че планът ти е малко по-обмислен от простото нахлуване с размахана сабя в ръка? — осведоми се Стен.