— Хич нямам планове засега — призна си Алекс. — Ама все нещо ще ми хрумне.
— Не се напъвай, господин Килгър. Споходи ме една мисъл.
— Леле, той мисли! Значи здраво сме загазили.
— Като излизаш, ще кажеш ли на Фос да си довлече задника тук?
Ш’аарл’т ги изгледа изпитателно. Изобщо не можеше да се каже, че е глупава.
— Много интересно — сподели тя. — Или и двамата сте превъртели окончателно… или някой ме е лъгал.
— Моля?
— Помня как споменаха пред мен веднъж, че когато потайните типове на Империята придърпат някого на работа, фалшифицират служебното му досие. Нещо да кажете?
— Страхотна историйка измисли, Ш’аарл’т. Някой ден ще си побъбрим за нея. Е, господин Килгър? Временцето си лети.
Планът на Стен щеше да бъде осъществен с крайно примитивни средства, но самият метод на нападение беше извънредно техничарски. Или по-скоро антитехничарски.
Стен и представа си нямаше как се борави с прашка, но се надяваше да преживее голямо забавление, докато замеря таански глави с таански камъни.
Откриха възможността в големия напредък на системите за управление на огъня и противовъздушната отбрана.
Отдавна бяха отминали дните на храбрите зорки стрелци, присвити зад оръжията си и гърмящи по налитащите отгоре въздушни машини. Ракетният комплекс или лазерното устройство бяха свързани с централен пункт за управление на огъня. И този център (Стен предположи, че е някъде насред долината) обновяваше данните си за ситуацията над склада с помощта на радарите, спътника и други сензори във въздуха и на повърхността.
Ако имаше нахлуване в контролираното въздушно пространство, системата за управление на огъня анализираше заплахата, при нужда задействаше зенитния комплекс, определяше целите на различните оръжия и започваше да стреля.
Отделните оръжия може би имаха, а може би нямаха възможност за самостоятелни действия, ако центърът бъде унищожен. Но около всяко едва ли се навъртаха повече от един-двама стрелци, неизбежните двама-трима техници по поддръжката и вероятно охрана от няколко души.
Щом оръжията се управляваха дистанционно, разполагането им изискваше малко повече усилия от точното установяване на координатите. Задължително беше за всяко оръжие да се програмира зона, забранена за обстрел — каквото и да прави нападащата въздушна машина, оръжието например не би стреляло към точка в отсрещния край на долината, където може да улучи друга защитна инсталация. А отбранителният пръстен заобикаляше пълен с експлозиви склад, затова при никакви обстоятелства не би имало стрелба към долината.
Стен предложи да променят този факт.
Да разбъзикаш местна система за управление на огъня според Фос било толкова лесно, колкото да задремеш от някой виц на Килгър. Трудно беше да прикачиш своето устройство.
За късмет не всички таански кораби, свалени над Кавит в Деня на Империята, бяха напълно съсипани. Стен и Фос ровичкаха из отломките и старателно изучаваха всички технически похвати, прилагани от таанците. Разгледаха внимателно и изоставените оръжия на Ромни — Стен предположи, че са таанско производство.
За щастие се оказа, че трябва да предвидят не повече от десетина варианта. Фос разчиташе и да има известно сходство между имперските и таанските системи за управление.
В окончателния си вид устройството, кръстено от Фос „злодейската джаджа“, се състоеше от един модул за управление, метализиран в същия цвят като намерените сред останките, висящи кабели и самостоятелно захранване. Всичко това се побра в две раници по двадесет и пет килограма всяка.
Сътън изрови от някакъв склад два комплекта от фототропните камуфлажни униформи на „Богомолка“, които приблизително бяха по мярка на Стен и Алекс. Сложиха на една бойна кола покритие, поглъщащо радарните лъчи, както и покривало срещу сензори. Нито една от предпазните мерки не беше съвършена, но Стен се уповаваше на основната идея на Килгър — че таанците няма да се взират чак толкова усърдно в посоката, откъдето щяха да се появят те. Поне се надяваше да е така.
Ш’аарл’т настоя да осъществят проникването с „Клагет“ — все пак тя бе открила целта и макар че нямаше да участва в атаката, тя си беше нейна. Стен не можеше да познае дали е наежена от гняв и увереност, че нейният командир е полудял, или пък се тревожи за него.
Ш’аарл’т спусна „Клагет“ в атмосферата от другата страна на планетата, после последва контурите на терена, докато сензорите на тактическия кораб не започнаха да улавят сигнали от оръжейния склад. Пак разчиташе на имперското превъзходство в техниката за засичане.