Стен и Алекс разтовариха бойната кола от капсулата, окачена под „Клагет“. На същото място щяха да ги приберат след две местни денонощия.
Ш’аарл’т печално им помаха с едната си мандибула, люкът се затвори със съскане и „Клагет“ отлетя.
Стен и Алекс се качиха в колата и съвсем бавно се понесоха на метър над земята към склада. Не бяха определили курса по права линия, а криволичеха в посока към долината. Ако таанците забележеха непознат обект, тоест возилото им, такъв маршрут може би щеше да ги обърка.
И двамата бяха леко въоръжени — ако дракхът им се стовареше на главите, нямаше какво да направят освен да отвърнат за малко на огъня и да се прикрият.
Носеха миниуилигъни и четири зашеметяващи гранати. Имаха също и кукри — извитите бойни ножове, с които се бяха научили да боравят, докато бяха на служба заедно с гурките. Стен притежаваше и собствения си миниатюрен нож, скрит в калъфа под кожата на дясната предмишница.
Той спря бойната кола на десет километра от долината и изчака да притъмнее. В здрача виждаше пръстена от планини. Разгледа ги с бинокъл и се досети, че долината май е прастар кратер на вулкан. Поне нямаше съмнение, че склоновете около нея са особено стръмни. Още по-добре — никой не би очаквал натрапници да минат оттам.
Щом мракът се сгъсти, Стен подкара пълзешком колата до подножието. Двамата нагласиха качулките с усилващи светлината очила, нарамиха раниците и започнаха катеренето.
Изкачването беше мъчително, но не се наложи да ползват въжета. Най-неприятни бяха хлабавите парчетии под краката им. Всяко подхлъзване не само щеше да предизвика голямо свлачище, но и вероятно щеше да задейства алармени инсталации. Предварително набелязаният маршрут ги водеше към един от лазерните бластери близо до входа на каньона.
Изглеждаше, че Килгър е избрал най-правилната тактика — никой не би очаквал тъпи пешаци да направят опит за проникване.
Първата охранителна система беше направо първобитна — лъч, минаващ един метър над земята. Ако на този свят имаше дребни гадинки, можеха да минават отдолу, без да смутят дрямката на някой дежурен.
Стен и Алекс се престориха на дребни гадинки и пропълзяха под лъча.
Втората защитна линия вероятно би им отнела повече време за преодоляването й — състоеше се от наредени полусферични сензори, предполагаемо настроени за натрапници с определени телесни особености. Може би щяха да се задействат при движение на тяло над някакви размери, с температура над някаква стойност или дори от сътресенията на почвата. Килгър беше готов да заблуди сензора с излъчвател, който в „Богомолка“ имаше прякора „Невидимия бандит“. Не се наложи — системата дори не беше включена. Но за да не се случи това, след като я преодолеят, Стен извади ножа от ръката си, сряза металоидната кутия на сензора и усърдно накълца електронните му вътрешности.
Дотук задачата вървеше като по учебник — и новобранец от гвардията би успял да проникне.
След това трябваше да има опънати жици, които вдигат тревога при допир. Имаше. Двамата внимателно минаха през тях.
Изключиха захранването на системите за нощно виждане в качулките и запълзяха да намерят часовия. Пред тях беше ръбът на клисурата, над която се издуваше корпусът на лазерното оръдие, а до него се виждаха двете самоходни жилищни машини за обслужващия екип.
Стен първо огледа района с бинокъла, нагласен на пасивно приемане и усилване на светлината. Ако някой друг наблюдаваше с активен увеличител, бинокълът щеше да го открие. Нямаше такъв наблюдател. Стен превключи на активно наблюдение.
И намери стража на оръдието, седнал на стъпенката пред единия модул, огнестрелното му оръжие бе облегнато до него. Май зяпаше съсредоточено земята между краката си.
Стен си представи как Алекс мърка наум: „Няма пррроблеми“. Отново включиха качулките си и запълзяха към лазера.
Килгър намери съединителните контакти на линиите за входящите сигнали от центъра и щом се увери, че не са свързани с аларма, ги откачи. Провериха сред стърчащите като пипала на октопод контакти на своята диверсионна кутия. Пак им провървя — един контакт, сложен от Фос, подхождаше идеално.
Изтеглиха проводника под оръдието и нагласиха кутията и резервния енергиен източник. Алекс разхлаби ключалката на капака, закриващ външния датчик, и просветнаха бледи знаци. Ако всички бяха прави в догадките си, значи бяха успели със задачата и фитилът вече съскаше.
Стен и Алекс отново се сляха с нощта и се плъзнаха надолу по склона към бойната кола. Стен все си повтаряше, че нищо няма да стане — толкова хитроумна измама рядко сбъдваше очакванията.