Специалната група трябваше да се спотайва над атмосферата на една планета по маршрутите на таанските конвои. Атмосферата щеше да причинява достатъчно смущения, та корабите да не бъдат открити от доближаващата ги охрана на конвоя.
— Ето какъв боен строй ще приложим — продължи ван Дорман.
Светна друг екран.
Двата миночистача щяха да летят пред четирите разрушителя, пръснати на свой ред в рехава редица. Адмиралът призна, че това далеч не е най-добрият боен строй. Но само шест разрушителя бяха невредими, а четири от тях щяха да участват в нападението и той изобщо не искаше да ги губи заради таански минни полета.
Тактическите кораби на Стен щяха да осигуряват флангова подкрепа за разрушителите. Ван Дорман се надяваше специалната група да проникне през охраната на конвоя, преди да бъде открита.
— Стига да имаме късмет — добави той. — В такъв случай, капитан трети ранг Стен, вие ще имате и задачата да обявите тревога, когато таанските кораби все пак атакуват.
„Поне не ми заповяда да ги спра“ — рече си Стен. Таански разрушител можеше да пръсне тактически кораб с второстепенните си оръжия, преди някой да е мигнал. А пък по-тежките кораби… Той реши да не пресмята какво ще стане, ако налети на такъв.
Разрушителите щяха да се стремят към унищожаване на транспортните кораби и избягване на схватки с охраната.
— Нахълтайте сред тях — натърти ван Дорман — като гладна ксипака в кокошарник.
Разрушителите трябваше да прелетят два пъти през конвоя и да се оттеглят. Тогава тактическите кораби на Стен щяха да ударят каквито цели им попаднат и да напуснат полесражението. Той чу указание да проследи курса на бягащите разрушители и да не го пресича при собственото си оттегляне — минните кораби щяха да пръскат мини.
— И накрая — продължи ван Дорман, — аз ще чакам на една астрономическа единица от района на сражението, за да ви прикривам с „Блатен паток“. Бих предпочел да участвам в нападението, но „Блатен паток“…
Той замълча, а Стен довърши мислено вместо него: „… пречи сам на себе си, никога не е участвал в бойни действия, има паяжини в ракетните шахти и вероятно ще гръмне, ако бъде включен на пълна мощност“. Поне никой нямаше основание да каже, че на ван Дорман му липсва смелост.
Адмиралът завърши инструктажа и раздаде фишовете с оперативните заповеди. След това развълнуван застана мирно и отдаде чест на своите офицери.
— Успешен лов — пожела им той. — И дано се завърнете с богата плячка.
„Плячка ли… — беззвучно промърмори Стен. — Май ще е играчка-плачка“.
Спря Халдор в коридора.
— Когато атакувате — започна дипломатично, — какви тактически схеми ще прилагате?
— Ще уведомя вашата ескадрила за намеренията си — хладно отвърна Халдор.
„Велик си — похвали го Стен. — Бриджит е в обятията на Морисън, значи и двамата сме на сухо, а ти още не ме понасяш“.
— Не това беше смисълът на въпроса ми — обясни той на глас. — Тъй като моите корабчета ще се движат по фланговете, а доколкото си представям, вие ще бълвате ракети във всички посоки, искам да съм сигурен, че никой от моите хора няма да налети на як гърмеж.
Халдор поумува.
— Когато нападнем, можете да включите опознавателните си сигнали… а аз ще наредя да ги програмират в ракетите.
— Това не върши работа, капитане. Ние бездруго можем да бъдем смазани, когато се счепкат големите кораби. С тези сигнали все едно размахваме факли, а не ставаме по-невидими. Защо не заложите в ракетите филтриране на целите по размери? За да не подгонят нас, дребосъците.
Халдор го изгледа от главата до петите.
— Много сте предпазлив, а, капитане?
„Бъзик, бъзик, а, капитане. Не искаш ли и да ти фрасна един в зъбите?“ Стен само се усмихна.
— Не съм предпазлив, капитан трети ранг Халдор. Аз съм бъзльо.
Отдаде му чест и отиде да проведе инструктаж със своите екипажи.