Битката край планетата Бадунг би могла да влезе в историята на Империята и в методическите фишове за флотовете като класически кинжален удар.
Но не успя.
Разправят, че Наполеон казал, когато един от генералите му бил представен за получаване на маршалски жезъл след дълго изброяване на победите, които е постигнал: „По дяволите заслугите му! Късметлия ли е?“
Каквито и други качества да притежаваше ван Дорман, не се отличаваше с късмет.
Сражението започна чудесно за тях. Специалната ударна група успя да се разположи близо до Бадунг, без да бъде открита.
И наистина се появи таански конвой — пет тлъстички безгрижни транспортни кораба, съпроводени от шест разрушителя, един кръстосвач и цял рояк леки патрулни съдове.
Халдор заповяда нападение.
И всичко се оплеска.
Собственият му разрушител се натъкна на нещо (тъй и не разбраха дали е мина, или космически боклук) и получи пробойна в оръжейния сектор. Халдор прехвърли командването на друг разрушител и се повлече с кораба си под закрилата на „Блатен паток“. Другите три разрушителя продължиха атаката.
Стен се скова пред главния екран в „Гембъл“. Нямаше нужда от данните на бойния компютър, за да познае какво се е случило и кое няма да го бъде.
Трите разрушителя изстреляха своите противокорабни ракети от пределно допустимото разстояние. Имаше много причини за постъпката им.
С изключение на екипажите под командването на Стен, оръжейниците в 23-ти флот, общо взето, не бяха помирисвали битка. В мирно време им разрешаваха да пуснат по една ракета годишно, а каквото и да твърдят производителите на симулатори, машините им изобщо не наподобяват правдиво сраженията.
Другата причина може би се коренеше в слуховете за противокорабните ракети на таанците. Говореше се, че имали по-мощни бойни глави и по-добро управление, както и по-висока скорост от повечето бойни кораби на въоръжение в Империята. Нямаше нищо вярно в тези приказки, макар че таанските унищожители на кораби си бяха извънредно бързи. Таанските кораби сееха гибел просто защото мъжете и жените в тях се бяха подготвили усърдно години наред преди началото на войната.
Третата причина беше набързо плъзналата мълва, че имперските ракети изобщо не ги бива. Не летели накъдето ги пращали, не пресмятали курса си според заложените програми и не избухвали когато и където трябва. Тази мълва беше самата истина.
Затова трите имперски разрушителя стигнаха само до половината на таанския конвой, преди да се врътнат в обратната посока. Секунди по-късно един от тях беше улучен и унищожен. В анализа след сражението се твърдеше, че го е настигнала противокорабна ракета, изстреляна от кръстосвача. Стен обаче се намираше в точка, откъдето видя проблясъка на ракета с малък обсег, която излетя от транспортен кораб. Очевидно екипът за електронно противодействие в имперския разрушител не бе внимавал или не бе реагирал достатъчно бързо, за да я спре.
Минус два кораба.
Останалите два разрушителя се оттегляха с пълна мощност. Докато бягаха към не особено надеждната закрила на „Блатен паток“, всеки от тях пусна по три ракети — напосоки, както установиха бойните компютри в тактическата ескадрила на Стен.
По-късно си приписваха попадения. Според техните доклади един таански разрушител бил пръснат безследно, кръстосвачът получил тежки повреди, два транспортни кораба били унищожени и още един таански разрушител бил засегнат леко. Пет попадения от шест възможни.
За жалост нямаше нищо подобно.
Никой от тези имперски офицери или нисши чинове не лъжеше. Те видяха на екраните си как ракетите се взривиха близичко до мигащите точици на таанските кораби и предпочетоха най-благоприятната за себе си версия. Винаги е така в битките — хората виждат онова, което им се иска.
Имаше само едно попадение.
Може би Халдор бе забравил да нареди програмирането на филтър за размери в ракетите, макар че се кълнеше в обратното. Или пък подпрограмата в ракетата просто не се включи.
Но именно тази ракета се заби с безупречна точност в „Кели“.
Лейтенант Ламин Сека, потомък на двеста поколения воини, едва окървавил копието си, загина заедно с двама офицери и деветима нисши чинове.
Една четвърт от ескадрилата на Стен изчезна в този ослепителен проблясък.
52.
Завръщането в Кавит беше печално тътрене. Не стигаше, че ударната група се оплеска напълно, както Стен знаеше добре, но и неговите екипажи не можеха да се отърсят от шока. Тактическите кораби не се различаваха много от екипите на „Богомолка“ — обикновено даваха съвсем малко жертви, защото бяха особено изкусни в отбягването на тежката артилерия. Само че лошите вероятности се трупаха и когато лавината се стовареше, само малцина приятели успяваха да се съберат за помена.