А ударната група се влачеше, защото скоро след срещата на оцелелите кораби с „Блатен паток“ и началото на оттеглянето едно от овехтелите двигателни сопла на кръстосвача се пръсна. Накрая се наложи тактическите кораби и разрушителите да го охраняват по обратния път до Кавит.
За тяхна изненада там кипеше от кораби. И то огромни — транспортни, щурмово-десантни, бойни: запълваха небето и се трупаха нагъсто по площадките за кацане. Два линейни кораба висяха над горните слоеве на атмосферата.
В първия момент Стен помисли, че таанците са си довършили работата и са кацнали в Кавит, докато имперските сили дебнеха конвоя. После компютърът му изръмжа и започна да разпознава корабите.
Това беше цял имперски флот заедно с корабите за превоз и поддръжка на цяла гвардейска дивизия.
Стен и Алекс впиха погледи един в друг. Нищо не казаха, защото ушите на Фос щяха да попият всичко чуто в командната зала. Но споделиха една мисъл — че може пък всички те да не са обречени. Че може пък войната да не е потръгнала толкова зле, колкото си представяха. С такива подкрепления щяха да спрат таанците, ако не и нещо по-добро.
Имаше и черешка върху тортата. Откриха, че дивизията е Първа гвардейска, може би най-добрата сред имперския елит, и я командваше генерал Йън Махони, бившият им началник в „Богомолка“.
Кацнаха и заповядаха на Сътън и наземните екипи да заредят трите кораба с гориво и да попълнят боеприпасите и снаряжението, за да са готови за незабавно излитане. Килгър леко промени заповедта. Наземните екипи винаги се смятаха за част от екипажа на кораба, който обслужваха. Алекс знаеше, че техниците на „Кели“ не само ще оплакват своя кораб, но и неуморно ще ги гризе мисълта дали някое тяхно твърде припряно или безгрижно действие не е допринесло за гибелта му. Екипът на „Кели“ бе освободен от работата и получи шест часа градски отпуск.
Не че отпускът в съсипания Кавит беше голямо удоволствие. Цели квартали, където още живееха таанци, бяха станали недостъпни и не си струваше човек да влиза в тях с нещо по-крехко от брониран гравислед. Половината магазини на имигрантите от Империята бяха затворени или опожарени, а собствениците им — избягали.
Цената за качването в някой от търговските кораби, събрали дързост да стигнат до Кавит и достатъчно ловки да се изплъзнат на таанските патрули, се определяше просто — колко твърда валута имаш? Само най-богатите успяваха да си осигурят ъгълче във вонящ товарен трюм.
Стен веднага изпрати доклада си за операцията. После двамата с Килгър се поосвежиха, облякоха най-малко похабените си гащеризони и тръгнаха да търсят щаба на гвардейците.
Намериха генерал Йън Махони сред тълпа негови подчинени. Щабът на дивизията се бе разположил в бронирани возила на половин километър от космодрума. Стен недоумяваше защо Махони не е предпочел командирския си десантен кораб.
Генералът ги зърна до личната си бронирана кола и им нареди с четири знака на езика на жестовете: „Стойте и чакайте. Десет минути. Затънал съм в дракх“.
Минаха двадесет минути, преди и последният офицер да получи заповедите си и да се втурне нанякъде. Тогава Махони набързо ги светна за положението.
Може и да има черешка, само че я няма тортата, осведоми ги той начумерен.
— Хубавичък ни е флотът. — Той посочи екрана. — Нарадвайте му се по-скоро, господа. Защото ще се навърта тук още около четиринадесет часа. Не знам как биха кръстили официално тази операция в генералщабната академия, но аз ще си я нарека „Хвърли и офейкай“.
— Има ли причина? — попита Алекс. — Или мъничетата от тоя ми ти флот ги е страх да не си оцапат туниките?
— Да, има си я гадната причина — потвърди Махони. — И ако нямах съвещание на щаба след… двадесет минути, щях да извадя бутилка и да ви разправям надълго и нашироко противните подробности. Ще се задоволите с краткия вариант. Първо, Империята изяде боя. Ама страшен. Сигурно двама бандити като вас не са пропуснали да надничат в строго поверителните съобщения, които ван Дорман е получавал от Първичен свят?
Така си беше — Стен бе хакнал компютъра, а Алекс се бе сприятелил с една донякъде миловидна специалистка по кодовете в „Блатен паток“. Всички съобщения обрисуваха катастрофа.
— Истинското положение е още по-лошо — увери ги Махони. — Зяпате този симпатичен дундест флот наоколо, а? Няма ли да се стреснете, ако някой ви подшушне, че това е единствената още непокътната ударна сила в цяла четвърт от галактиката?