Стен примига. Генералът се усмихна криво.
— Таанците и всичките им отскорошни съюзници, които толкова бързат да се качат в корабчето им, не пропуснаха почти нищо. Две дреболии може да ви се сторят интересни — досега не успяхме да организираме нито една офанзива. Нито срещу таанските системи, нито дори за да си върнем някоя от загубените. Флотът прикрива моите транспортни кораби… и щом се разтоварим, те ще качат всеки член от семействата на тукашните хора и всеки имперски заселник, на когото му стига умът да се евакуира. После всичко освен няколко щурмови кораба и няколко патрулни катера се омита, за да си опази задника.
Стен направи гримаса.
— Нямаме цял гаден куп възможности за избор — увери го Махони. — Империята не може да си позволи риска да загуби и този флот.
— Не че ми влиза в работата, сър, но защо и вие сте тук? Както ми се струва, просто и Първа гвардейска ще хлътне в помийната яма заедно с нас.
— Твоят командир е голям оптимист — подхвърли Махони на Килгър.
— Такъв си е, сър. Още си мисли, че има помийна яма, в която да хлътнем.
— Ясно. Това, също като останалия дракх, който чухте от мен, е поверително. От нас се очаква да отбраняваме Кавит. Рано или късно вятърът ще се обърне. И Империята ще се нуждае от трамплин, от който да отскочи.
— А това кой тиквеник с опърлен мозък го измъдри?
— Бившият ти началник — изсумтя Махони.
Стен си прехапа езика — въпреки съвсем неофициалния разговор според него не беше благоразумно да подхвърля оскърбления за Вечния император.
— Извинете, сър. И все пак не вярвам да има полза.
В бронираната машина бяха само тримата, обаче генералът сниши глас.
— И аз не вярвам, капитане. Доколкото разбирам, Императорът още си въобразява, че има време да върти игрички. Защото рано или късно ние ще победим. Залага всичките си чипове на „рано“.
— Имам личен въпрос, сър. Вие какво мислите?
— Аз мисля, че вие, аз, гвардейците и флотът на ван Дорман накрая ще осигурим мъченици от най-високо качество, с които да се фукат наборните пунктове в Империята — откровено сподели генералът. — Е, както и да е. Положението едва ли ще се скапе още повече.
Махони се заблуждаваше.
Три часа по-късно, още преди флотът да е разтоварил всички припаси за хората му, два таански разрушителя връхлетяха град Кавит. Ракети пръснаха на парчета първия, а единият линеен кораб така очука втория, че го принуди да отстъпи.
Но адмиралът на флота изпълняваше безпрекословни заповеди. Ако таанците извършат каквато и да било атака, той трябваше да отмени всичко и да се оттегли незабавно, независимо от положението на Кавит.
Засъскаха люкове и имперският флот се издигна със скимтене във въздуха, после изчезна, понесен от АМ2-двигателите си, небесата над Кавит опустяха както преди… и над седем хиляди цивилни поданици на Империята бяха зарязани на планетата.
Два дни след това таанските бомби загърмяха по Кавит. Започна бомбардировката преди нахлуването.
53.
Първата атака беше успешна. Дори прекалено.
Таанските кораби пуснаха четиридесет конвенционални бомби, щом се гмурнаха в горните слоеве на йоносферата, после офейкаха. Всички бяха насочени към сходни цели — имперските комуникационни и/или компютърни центрове. Тридесет и една улучиха мишените или паднаха достатъчно близо до тях, за да нанесат значителни щети. Още шест причиниха изключване на центровете поне за час. Две бяха унищожени от един особено бдителен екип на гвардейска батарея „земя — въздух“, последната пък бе гръмната в полет от патрулен катер.
Разбира се, тези бомби бяха насочвани. Махони и неговите извънредно способни техници от гвардията имаха по-малко от три часа, за да анализират фактите.
Възможно ли бе оператори в таанските кораби да са направлявали бомбите от разстояние? Вероятността за това беше нищожна, защото пострадаха не само стационарните центрове на 23-ти флот (с две попадения по критично важния център за електронно разузнаване), но и три от полумобилните модули на Махони. На практика беше невъзможно човек да има толкова бързи рефлекси, че да забележи антените и да отклони навреме ускоряващата се бомба.
А и никой от подчинените на генерала експерти по електронно противодействие не засече предаване на която и да било честота, насочено към бомбите.
Ван Дорман, чиито знания в електрониката не му позволяваха дори да схване как тъй токът в кабела е променлив, но въпреки това върши работа, си имаше собствена теория — таанците са разработили секретно оръжие.
Нямаше нищо изненадващо във факта, че техническите специалисти от неговия флот повтаряха като ехо твърдението му. Знаеха от кого зависи сладкият животец.