Махони изслуша учтиво теорията на адмирала, издаде някакви уклончиви звуци и прекъсна връзката. Вече имаше свои идеи и хората му се бяха разшетали.
Всяка войска е тромаво чудовище не само заради количеството сила, което може да употреби, а защото проявява склонност да се вкопчва във всеки план, постигнал нещо веднъж-дваж, докато не бъде доказано, че врагът му е намерил цаката. Това води до жертви сред своите, понякога стъписващо големи, но нерядко дори и в тези случаи никой не си извлича поука.
Например в една от войните на Земята през 1914–1918 г. по местното летоброене бойните действия стигнали до безизходицата на окопните престрелки — противниците водели сраженията от вдълбани в земята неподвижни позиции. Командирът на една от страните, някой си Хейг, заповядал на своите части да атакуват в стройни редици с маршова стъпка. И шестдесет хиляди мъже от неговите войски загинали само през първия ден.
След подобна касапница всеки човек, който не е окончателно изкуфял, би подал оставка поради гибелната си тъпота или би намерил друго тактическо решение. Но с твърде оскъдни изключения същият боен план продължил да се прилага, докато войната не забуксувала от изчерпване на силите… и всеки път броят на дадените жертви бил не по-малко катастрофален.
Таанците също можеха да бъдат порицани за подобна умствена леност. На повече от сто свята внедряването на агенти, които на място да насочват с лазер бомбите или ракетите, им донесе великолепни успехи. Нямаше никаква нужда да измислят различен метод за бомбардировката на Кавит, предшестваща нахлуването. Особено след като разполагаха в града с множество агенти, както и с изобилие от обучени и предани членове на различните таански революционни организации въпреки загубите, които бяха понесли при провала в Деня на Империята.
Навикът несъмнено изигра своята роля в решението на лейди Атаго и адмирал Деска да използват бомби с лазерно насочване. Друг фактор вероятно беше тяхното напълно оправдано презрение към имперските сили. Имаше обаче огромна разлика между разпасаните мърльовци и наборните войничета от 23-ти флот и коравите мъже от Първа гвардейска дивизия. Вярно, Империята не бе водила мащабна война от много години… но Първа гвардейска имаше солиден опит в потушаването на местни огнища. Повечето хора в дивизията бяха военни от кариерата, почти половината имаха над двадесет години боен опит.
А градските боеве и претърсването бяха сред особените им умения. Из град Кавит имаше над петдесет контрольори на бомби, сврени на тавани или в изоставени сгради, или пък укрили се в отдавна подготвени като убежища офиси и апартаменти.
Два батальона гвардейци се включиха в операцията. Действаха на групи по пет души — същински юмруци с по пет пръста. Първият тропаше или звънеше, застанал встрани от вратата. Двама стояха присвити отстрани, насочили оръжията си. Последните двама заемаха позиция по-назад, за да прикриват със стрелба или да попречат на някой снайперист от прозорец. При всеки опит за съпротива или отказ да им отворят разбиваха вратата. Ако някой предположеше, че генерал Махони е склонен да погазва гражданските права, стига така да му е удобно, щеше да се окаже напълно прав. Пък и ако изобщо бъдеше създадена комисия да разследва действията му, това щеше да стане в случай, че опазят Кавит и победят във войната.
Грависледове с детектори за посоката на излъчване кръстосваха по улиците и над покривите.
Преди да налети следващата вълна таански кораби, за да пусне бомбите, откриха четиридесет и седем гнезда за насочването им — и или ги унищожаваха заедно с операторите, или таанците бягаха, като зарязваха всичко. Останалите десетина бяха набелязани и смазани, щом се опитаха да откроят целите с лазерите си.
Бомбите се разпиляха из града. Безвредно от военна гледна точка — само три по-важни цели понесоха щети. Само че опустошиха град Кавит. Загинаха шест хиляди цивилни. Военната гледна точка е твърде себична.
Таанците обаче не се измъкнаха невредими. Трите тактически кораба и рояк патрулни катери ги дебнеха по очакваната им орбита. Дванадесет таански тактически кораба бяха унищожени. Противникът предполагаше, че е разстроил противовъздушната отбрана на Кавит, и изпрати в тази атака второкласни и третокласни кораби.
Последваха още три вълни през определените от таанците тричасови промеждутъци. И трите бомбардировки бяха същински гаф. Загинаха още граждани — и имперски поданици, и таански заселници.