Корабите смърдяха почти колкото обитателите си — на страх, изпарения от гориво, озон, пот и прегрята изолация. И вече се износваха. Ракетната шахта за „Кали“ в „Ричардс“ предаде Богу дух. Не че имаше особено значение — оставаха им само три от великанските ракети. И двете скорострелни оръдия в „Клагет“ заекваха, а мудният му боен компютър като че съвсем оглупя. В собствения кораб на Стен — „Гембъл“, само шест от наличните ракети „Гоблин“ можеха да засекат цел.
Всички двигатели Юкава имаха нужда от основен ремонт — работеха твърде много часове над нормата без поддръжка. АМ2-двигателите още не създаваха проблеми, но това не изненадваше никого, защото в тях имаше движещи се части колкото в тухла. Но навигационните компютри бяха същинско главоболие — налагаше се да пускат набелязания курс в тях по четири пъти и да усредняват резултатите. Поне когато имаха време за това.
А таанските сили ставаха все по-могъщи и дръзки. Стен едва ли не се надяваше по-скоро да настъпи денят на нахлуването.
Дотогава трябваше да си изпълняват задачите. Съпровождане на корабите X… патрулиране в сектор Y… охрана на гвардейско подразделение Z и осигуряване на прикритие, докато то не укрепи фронтовата си база…
Всекидневие.
И тъкмо по време на поредната „всекидневна“ мисия се натъкнаха на кораба-призрак.
Един стационарен сензор бе съобщил за наближаващ транспортен съд, който се движи по крайно необичаен курс. Корабът не отговаряше на никакви опити за установяване на връзка, а опознавателните му кодове не съвпадаха с определените за този период. И радарът, и визуалните данни обаче показваха, че е стандартен за имперските сили малък танкер.
Стен предположи, че това е някакъв капан, заложен от таанците.
Той разположи „Гембъл“ и „Клагет“ в точка от изчислената орбита на кораба и зачака. „Ричардс“ беше на Ромни за частичен ремонт. Сътън и екипите му бяха убедени, че този път са налучкали какво не е наред с двигателите и обещаха да ги поправят бързо.
Транспортният съд се появи на детекторните екрани след няколко часа. Двата тактически кораба си чакаха. Стен допускаше, че два-три таански разрушителя се спотайват някъде отзад. Но нямаше нищо. Според фиша на „Джейн“ в базата данни на „Гембъл“ пред тях беше малък танкер клас „Алтрек“ — корабът от Имперския флот „Галкин“.
Стен рискува да поиска от транспортния съд да се обозначи. Автоматично подаденият опознавателен код беше остарял с много седмици. Фос не успя да получи други данни, а и корабът не предаваше на никоя честота, на която „Гембъл“ приемаше.
Стен пусна ракетата „Гоблин“, превърната в подвижно око, за да огледа отблизо. Дали пък танкерът не беше фалшив?
Никаква реакция.
Уеднакви орбитата си с него, включи записващо устройство и обиколи. Двата въздушни шлюза и всички транспортни люкове бяха затворени. Нямаше следа от изстрелване на спасителни катери. Накрая Стен примъкна своя „Гоблин“ толкова наблизо, че единият стабилизатор докосна люка на един шлюз. Ако танкерът бе превърнат в капан, това би трябвало да го взриви.
Детекторите все още не засичаха други кораби наоколо. Въпреки това Стен не можеше да се отърве от чувството, че „Галкин“ е примамката в гнусна таанска изненада.
Свърза се по насочения лъч с „Клагет“, за да обсъди положението с Ш’аарл’т. Тя потвърди опасенията му. Всичко намирисваше на капан. Имаше един-единствен начин да проверят — някой да влезе в кораба.
— Ш’аарл’т… Ще влезем с Килгър. Искам те на една светлинна секунда оттук, зад танкера.
— Стен, това не ми се вижда много разумно. Ако ни налетят, „Клагет“ не може да се надстрелва с почти нищо, което таанците имат… на практика дори със спасителен катер.
Трудно би могъл да оспори довода й. Ш’аарл’т държеше тя и оръжейникът й — мичман Деджийн, да проверят какво става вътре, а „Гембъл“ да осигури охраната. Килгър премести кораба си на позиция и двамата със Стен се взряха в екрана, на който пламна АМ2-тягата на „Клагет“. Съвсем скоро вторият тактически кораб се скачваше с „Галкин“.
Дори от толкова малко разстояние очите на Ш’аарл’т и Деджийн не откриваха нищо извън нормалното. Тя включи микрофона си.
— Влизаме.
Стен потисна инстинктивното си желание да изтърси глупост от рода на „внимавайте“. Само се наведе към монитора и се заслуша в леко пращящите гласове.
Когато посегна към външното контролно табло на шлюза, Деджийн почти очакваше към ръкавицата на скафандъра му да изскочи мълния. Люкът се отвори послушно. Двамата се поколебаха и влязоха. Възприятията на Ш’аарл’т се промениха — гравитационните генератори в „Галкин“ им даваха нова посока „надолу“. Подметките им докоснаха отвътре стената на шлюза… и не последва взрив.