55.
Три часа след излитането от Ромни по екрана се изписа съобщение, изпратено без кодиране:
„ДО ВСИЧКИ КОРАБИ… ДО ВСИЧКИ КОРАБИ… КАВИТ Е НАПАДНАТ. ТААНЦИТЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ НАХЛУВАНЕ. ВСИЧКИ КОРАБИ ДА СЕ ВЪРНАТ В БАЗАТА. НАПАДНАТИ СМЕ, ПОВТАРЯМ — НАПАДНАТИ СМЕ“.
Фос вече бе заложил фиша в навигационния компютър.
— По моя заповед… — каза Стен. — Изпълнявай.
— „Нападнати сме, повтарям — нападнати сме“ — засумтя Алекс. — Туй не е заповед, ами покана да си докараме белята.
Килгър беше прав. Нямаше го „Клагет“… нямаше го и „Кели“… Стен предполагаше, че още сглобяват „Ричардс“ на Ромни. Нямаше намерение да нахълта с твърде уязвимия си кораб (а значи и с твърде уязвимото си тяло) насред меле между флотове.
Включи вътрешния комуникатор и прочете излъченото от Кавит съобщение на екипажа, без да допусне никакви чувства в гласа си. И добави също толкова безстрастно:
— Ако някой има идея какво да правим, когато стигнем до Кавит, моля да даде своя принос.
Алекс се пресегна към микрофона.
— Мъничко допълнение към словата на нашия командир. Идея, дето няма да ни донесе посмъртни медали. Мамчето на господин Килгър не ще се израдва, ако й върнат сина в сандък.
Нямаше идеи.
— Страхотно — измърмори Стен. — В тактиката сме тъпи като ван Дорман.
— Хич не се коркай. Ще се престорим майсторски, че не сме.
Лейди Атаго и адмирал Деска се престараха в усилията си да не оставят и нищожен шанс за втори провал на нахлуването. Повече от петстотин кораба загъмжаха в системата Калтор. Надмощието им над 23-ти имперски флот беше, меко казано, смазващо.
Махони бе разположил бойни групи от гвардейци по всяка планета и естествен спътник в системата. Те разполагаха с възможно най-усъвършенстваната апаратура за засичане. Тоест с нищо особено, макар че и последният детектор бе свален от поразените военни или граждански кораби. Оръжията за отблъскване на нашествието бяха също толкова набързо стъкмени.
Имаше всевъзможни ракети, частни яхти, извънатмосферни катери, остарели корабчета — спрени в пространството и свързани с импровизираните системи за насочване. Дори бившият влекач на мичман Тапиа бе роботизиран и безлюдната му командна зала се запълни с оплетени като спагети жици.
Повечето „ракети“ ръчна изработка бяха унищожени много преди да стигнат до целта си или се скапаха и я пропуснаха. Но някои нанесоха ударите си.
— Бийте по транспортните кораби — нареди Махони на гвардейците.
И те се опитаха. Войскови кораби се цепеха като консерви и изсипваха таански бойци да замръзнат в космоса или да се палят като метеорити в атмосферата.
Но таанците бяха прекалено силни.
Махони следеше в новия си щаб, заровен на сто метра под хълмче близо до космодрума на Кавит, как комуникационните му екипи един по един губят връзка с частите извън главната планета. Лицето му не изразяваше нищо.
Една техничка впери яростен поглед в своя генерал от кръглия балкон около централните пултове. „Този е целият от империум! — каза си вбесена. — На гадняра дори не му пука!“
А Махони все пак се опитваше да вникне в чувствата си. Мислеше си с одобрение, че нямаше нито едно съобщение хората му да са се огънали. „Ами ти, Йън? Вече имаш… я да видим, около двадесет и пет процента загуби. Е, как е? Не е чак толкова зле. Не по-лошо от, да речем, ампутация на дясната ръка без упойка. Я не се съжалявай, генерале. Ако направиш някоя тъпотия — разревеш се или се разпсуваш, цялата ти дивизия може да рухне. Брей, че самочувствие имаш. И какво като рухнат? Това ти е последното изпълнение, нали? Накрая няма да остане кой в Първа гвардейска да напише и предсмъртна бележка. Точно както казах на Стен. Ще дадем мъченици за каузата на Империята. Стига, Йън. Имаш работа за вършене“.
Махони направи знак на един оператор и незабавно го свързаха с командирите на всички оцелели части.
— Те напират. Изкарайте резервите от бърлогите и се подгответе.
Опората под краката на Махони внезапно се разтресе, осветлението примига два пъти, преди да се задейства изправна аварийна мрежа.
Таанците удряха по самия Кавит.
На предна линия пуснаха безпилотни кораби за обстрел на наземни цели. Зенитните батареи на флота и дивизията спазваха заповедта да не откриват огън. Почти нямаха запаси от муниции и ракети. Чакайте, бе им казано, истинските мишени — корабите с екипажи. Очакваше се те да са във втората вълна на атаката.
Но Атаго приложи друга тактика.
Вторият елемент от нахлуването бяха двадесет малки щурмови съда. Те се отвориха и от всеки към града паднаха шест капсули с войници. Всяка побираше отряд таански командоси.