Всички завъртяха глави.
— Добре, Маккой. Да опитаме. Който не е на вахта, да гушка възглавницата.
Постхипнотичните внушения помагаха на свободните от дежурство да заспиват мигновено и да се събуждат готови за работа при команда. Но още преди някой да се добере до койката си, детекторите на кораба вдигнаха тревога.
Стен спринтира към командната зала. Фос показа едно екранче с мигаща точка в единия край.
— Това е „Ричардс“, сър. Опознавателният код съвпада. А онова…
Стен не се нуждаеше от обяснения — съседният екран показваше по-голямо изображение. Таански кораб, разбира се. Вероятно тежък разрушител.
Фос прехвърли двете изображения върху по-големия централен екран.
— Той догонва „Ричардс“.
Стен вече използваше цялата мощност на предавателя, нарушавайки радиомълчанието. Таанците несъмнено щяха да го засекат, само че току-виж успееше да спаси „Ричардс“ — а за кожата си щеше да се тревожи по-късно.
— „Ричардс“… „Ричардс“… тук „Гембъл“. Караконджул по орбита за прехващане. Догонва ви. Координати…
От „Ричардс“ отговориха.
— „Гембъл“… виждаме го. Скоба… рентгенов лъч делта… две. Затварям скобата. Край.
Лейтенант Естил (Стен забеляза колко невъзмутим оставаше гласът му) използваше прост словесен код. „Рентгенов лъч“ — главен двигател. „Делта“ — повреден. „Две“ — петдесет процента загуба на мощност.
— Тук „Гембъл“. Насочваме се към вас. Край.
Стен вдигна обща тревога.
— Господин Фос, курс към прехващане. Двигатели!
— В готовност, сър.
— Основен двигател — пълна аварийна мощност. Помощен двигател — пълна готовност.
— Слушам, сър.
— Всички бойни постове да докладват готовност за изстрелване.
— Всички постове в готовност, сър.
— Господин Фос, с какво разполагаме?
На централния екран вече имаше трета мигаща точка — „Гембъл“. От него се проточваше червена пунктирна линия към таанския разрушител и „Ричардс“. Внезапно точката на другия тактически кораб трепна — АМ2-тягата спря.
— „Гембъл“… тук „Ричардс“. Състоянието в момента — скоба, рентгенов лъч делта четири. Повтарям — четири. Край.
С главния двигател беше свършено.
— АМ2-двигателите не се повреждат — смънка Фос.
— Как пък не, по дяволите — скастри го Алекс. — Ето, тоя се скапа. Сега млъквай и си гледай екраните.
— Тук „Гембъл“. Скоба, Янки алфа едно, тире, Майк танго ехо.
„Янки“ — помощен двигател на Юкава. „Алфа“ — включи. „Едно“ — на пълна мощност. „Майк“ — маневрирай. „Танго“ — към. „Ехо“ — врага.
— Тук „Ричардс“. Скоба. Янки също делта. Три.
Сътън не бе успял да поправи кораба или ремонтираните части не бяха издържали.
Имаше три гледни точки. За таанския разрушител „Ричардс“ като че ли спря заради доближаването на врага към него. Стен пък виждаше как и двата кораба се местят на екрана. Увиснал в пространството неподвижен наблюдател не би могъл да възприеме нищо, защото трите кораба щяха да го подминат със скорост, многократно надвишаваща светлинната.
Фос изведе на екрана два секундомера, отброяващи обратно. Левият показваше изчислените секунди до навлизането на таанците в обсег за стрелба по „Ричардс“. Десният — времето до възможността Стен да заповяда изстрелване. Разликата от седем секунди може би обричаше „Ричардс“.
— „Кали“ в готовност.
— Готов съм си.
— Фос, готовност за пуск на аварийни фарове.
— Аварийни… тъй вярно, сър. Готови.
— Фарове… пускай! „Кали“! Изстрелвай!
Огромната ракета изскочи от носа на „Гембъл“ в мига, когато двата аварийни фара светнаха във видимия, радарния и радиоспектъра.
Секунда по-късно таанският разрушител изстреля две противокорабни ракети по „Ричардс“.
— Алекс… не гледай какво правя аз. Виж сметката на тоя разрушител.
— Момко, сега съм в мой си свят. Не се коркай.
— Дай пак аварийни фарове… пускай!
Стен се надяваше, че фаровете ще разсеят таанците. Може би оръжейниците щяха да отклонят ракетите си към „Гембъл“. Не се хванаха на въдицата. Не биха изпуснали толкова удобна мишена като „Ричардс“.
И все пак планът му не беше пълен неуспех. Вероятно отклони вниманието на контрольорите за толкова важната четвърт секунда. Първата ракета изобщо не доближи мишената… което лесно можеше да се случи, защото по размери почти се равняваше на тактическия кораб. Втората избухна толкова близо до „Ричардс“, че заличи мигащата му точка от екрана пред Стен.
Празен екран… и после „Ричардс“ отново се показа!
— А сега да уловим ловеца — промърмори Килгър… и задейства взривателя на „Кали“.
Шестдесетте мегатона разкъсаха таанския кораб на две. Една трета от него — средната част, вече беше само хаотично излъчване. Парче от кърмата се запремята, пръскайки искри и дълъг огнен език. Остатъците от носа се понесоха по допирателна орбита към Стен.