— „Ричардс“… „Ричардс“… тук „Гембъл“. Край.
Мъртвешка тишина.
— Тук „Гембъл“. Чувате ли ме?
Фос зърна трепкането в един спомагателен датчик.
— Сър… от „Ричардс“ предават по радиостанция в скафандър. Изчакайте.
И добави нова честота.
— …тук „Ричардс“. Повтарям — тук „Ричардс“ — прозвуча гласът на Тапиа.
— Тук „Гембъл“. Разрушителят унищожен. Докладвай положението. Край.
— „Ричардс“. Седмина мъртви. Трима ранени. Помощник-капитанът пое командването.
— Тук „Гембъл“. Сближаваме се с вас. Готови за прехвърляне.
— Възразявам — отвърна Тапиа. — Главният шлюз е смазан. Не можем да стигнем до аварийния. А помощният двигател ще гръмне всеки миг. Стойте настрана, „Гембъл“.
Гласът й беше съвсем спокоен.
— „Ричардс“… тук „Гембъл“. Оцелелите в скафандри ли са?
— Потвърдено.
— Можете ли да стигнете до инспекционния люк на „Кали“?
Поради повредата централната ракетна шахта беше празна.
— Можем. Ще успеете ли да отворите външния люк? Ние нямаме оръжия.
— Отварачката за консерви идва. — Стен прекъсна връзката. — Хайде, Алекс.
Килгър пое управлението на ракета за противодействие „Лисица“ и я изстреля. Скоростта на малката ракета я запрати далеч отвъд „Ричардс“, преди Алекс да изключи двигателя и да я завърти обратно.
— Ще опитаме с четвърт скорост — съобщи той… и заби „Лисицата“ в „Ричардс“.
Въпреки че бойната глава беше на предпазител, ракетата откъсна почти еднометрово парче от носа на тактическия кораб.
— Чудничък хирург щеше да излезе от мене — гордо заяви Килгър.
Стен възстанови връзката.
— Излизайте навън.
Пет фигури в скафандри се изсулиха от ракетната шахта и се зареяха в пространството. Стен за секунди примъкна „Гембъл“ до тях. Маккой вече чакаше в скафандър при отворения шлюз. Магнитно въже прибра като с ласо оцелелите от „Ричардс“.
Стен побърза да се отдалечи.
По-късните версии колко време мина и на какво разстояние бяха от „Ричардс“, преди двигателите Юкава да избухнат, се различаваха според доверчивостта на слушателите и броя на чашите алк, които бе погълнал разказвачът.
Вкараха петимата в кораба и се заеха с лечението им. Стен лично свали скафандъра от мичман Тапиа и я отнесе до койката си. Каза си, че проявява такива грижи, защото тя е много способен офицер и добра приятелка. Дори умът му отказа да повярва на собствените си оправдания. Но нямаше време за глупости.
Трябваше да се върнат в Кавит. Без основното им оръжие нямаше полза от тях в космоса.
Значи оставаше само да се промъкне през таанската блокада около планетата, да се промуши през атакуващите сили, да си намери безопасно място за кацане в базата, а после всички да хукнат към някое бомбоубежище.
Отчаяно се надяваше, че това няма да го затрудни. „Нали сме кораб с късмет“.
Късметът на „Гембъл“ се изчерпи на петнайсетина километра над Кавит. Връхлетя ги звено от шест прехващача. Стен се опита да изскочи към космоса… но бойният компютър му показа три разрушителя, които също можеха да го пресрещнат.
Прехващачите имаха предимство в скоростта и пъргавината. Стен пикира с кораба си към земята в случайни криволици.
Килгър пусна назад три ракети „Лисица“. Два прехващача се разхвърчаха на парчета, после останалите от звеното влязоха в обсег за стрелба. Стен видя мъничките проблясъци под основните чифтове криле на вражеските машини.
— Засичам седем… не знам колко са… изстреляни ракети — съобщи Фос с пресекващ глас. — Време до контакта…
И три от ракетите се забиха в „Гембъл“. Стен чу тежките удари, видя пламъците, блъвнали от пулта, зърна обвитите в мъгли планини на застиналия централен екран и по уредите за ръчно управление и усети, че корабът не му се подчинява.
Командирът на таанското звено изведе прехващача си от пикирането. Проследи как проточващият димна струя имперски тактически кораб потъва в мъглата, после заповяда на подчинените си да се върнат в кораба-база.
Денят се оказа успешен за него. Пет… не, този имперски съд беше шестият, който звеното му свали. Реши да нареди за награда отпускане на порция спирт.
Четвърта книга
Всеки да си набележи цел
57.
Вечният император обмисляше как би могъл да опише правдиво сегашното си настроение. Гняв… не. Бе минал далеч отвъд гнева. Ярост. И това не подхождаше — не проявяваше изобщо чувствата си. Или се надяваше да е така. Стандартната галактическа реч не му помагаше много. Порови в някои по-екзотични езици, които бе научил от не по-малко необичайни същества.