Той носеше обикновена бяла униформа с петте звезди и клонката на всеки еполет, обозначаващи го като главнокомандващ на флотовете. Можеше да облече всяка от хилядата униформи на главнокомандващ в различните сили на Империята, но отново бе избрал простотата.
Само емблемата на дипломиран корабен инженер украсяваше гърдите му отляво. Веднъж спомена пред Махони, че от всички измислени награди с тази се гордее най-много, и обясни — само нея бе заслужил, вместо да му я дадат като подкуп.
Императорът заговори, вперил поглед право в публиката — не в законодателите, а в червената светлина на сим-камерата, поставена над тях. Това бяха истинските зрители и слушатели. Речта му щеше да бъде разпространена за минути из цялата Империя, преведена от сим-мрежата на половин милион различни езици. Започна без встъпителни слова:
— Преди един цикъл нашата Империя бе прободена с нож в гърба от онези, към които се отнасяхме като към равни. Таанците ни нападнаха без причина, без предупреждение и без милост. Тези същества се покланят с окървавени ръце пред своите богове — боговете на заразите, опустошението и хаоса.
Няма да ви заблуждавам, съграждани. Удариха ни, където сме уязвими. И не безуспешно. Съветвам ги да се порадват на пламъчето на тази свещ. Защото светлинката на успеха им наистина ще е мимолетна.
Войната е върховното зло. Но понякога се налага да воюваме. Дори на войните, водени с най-себични цели, се приписват благородни подбуди. И най-жестокият тиран ще се стреми да намери искрица почтеност в сърцето си, която да оправдава започнатото от него клане.
Но не и таанците. Някои от вас може би са видели пиратските предавания на тяхната пропаганда. Какво искат те?
Искат да разгромят нашата Империя.
Искат да унищожат мен.
Но какво предлагат? Какво обещават?
Ако се вярва на таанците, тяхната победа ще даде на всички същества равен дял от величието им. И какво величие обещават? То не е повече храна. Не е по-голяма сигурност. Не е увереност, че още неродените поколения няма да са изложени на опасностите, сред които живеем. Не. Те не споменават такива неща.
Само величие. Понякога го наричат предопределението на цивилизацията. Но на тяхната цивилизация.
Световете и народите, покорени от таанците и стенещи без надежда и без свидетели под бича им, биха могли да ни разкажат какво им е донесло това предопределение.
Отчаяние. Нищета. И накрая смърт — единственото благо, което таанците всъщност даряват, защото единствено смъртта е избавление от тяхната тирания.
Вече казах, че постигнаха победи. Споменах и че е най-добре да им се насладят по-бързо. Защото сега вълната се обръща.
Сега говоря на народите, потиснати от таанците. Не губете кураж. Не сте забравени. Те ще бъдат прогонени. И отново ще има мир.
А сега желая да се обърна към онези, които се оставиха да бъдат примамени от увещанията на таанците, сякаш са кучета, привлечени от сладникавата смрад на разложението. Замислете се за таанците и техните нрави. Преди тази война съюзите, сключени от тях, бяха потъпквани при първия удобен случай. Единственият съюз, който те признават, е между господаря и роба.
Проучете миналото им. И си спомнете старата поговорка: „Ако желаеш да хапнеш на една трапеза с дявола, носи си много дълга лъжица“.
Ще се обърна пряко и към враговете.
Хвалите се на висок глас със силата си. Разтръбявате завоеванията си. Дърдорите колко сте близо до победата.
Хвалете се колкото си искате. Но докато протягате ръце към последната цел, ще виждате как тя ви се изплъзва все по-надалеч.
Войниците от вашите армии и флотове ще срещат само смърт във всичките й неприятни образи. Ще се сблъскват не само с противник, въоръжен страховито на бойните позиции, но и с гибелния гняв на онези, които разяриха с наглостта си. Тежка ще е участта и на онези сред вас, които не се сражават. Напразно ще чакат техните младежи да се приберат у дома. А след време ще видят как собствените им небеса пламват.
Империята ще се завърне с огън и меч.
И накрая се обръщам към военните предводители на таанците, чиито уши може би са глухи от презрение към думите ми. Вие посяхте този вятър. И ще пожънете ураган.
Който ме познава, е убеден, че аз не давам обещания, ако не мога да ги изпълня. Затова днес обещавам едно-единствено нещо. След едно поколение думата „таанец“ ще бъде лишена от смисъл освен за историците, които бродят из тъмните коридори на миналото.
Вие започнахте тази война. Аз ще я завърша. И таанците с цялата си мощ ще бъдат повалени в праха на забравата!
Вечният император се обърна рязко и слезе от подиума.