Още докато пишеше речта си, знаеше колко е добра.
Беше я изпипал умело — всички в парламента му ръкопляскаха прави. „Само така, че иначе…“ И тогава забеляза, че и техниците от сим-мрежата — най-отегчените наблюдатели, крещят, забравили за записа.
На Вечния император му оставаше само да измисли как да спази обещанието си.
58.
Компютърът, който трябваше да се справя с повредите, откри една наполовина годна схема и Стен долови, че в уредите за управление замъждука оживление.
Тактическият кораб беше на по-малко от километър и половина над повърхността. А тя никак не личеше в стелещата се мъгла, през която фучаха. Ръцете на Стен зашариха светкавично по пулта. Спирачни двигатели на носа — пълна аварийна мощност. Основен двигател Юкава — пълна аварийна мощност.
Ревящи аларми и просветващи датчици му подсказваха, че на уредите за управление им остава живот колкото на мушица еднодневка. Имаше време да пусне генераторите на Маклийн с пълната им мощност, преди в пулта отново да се възцари мъртвило. И му остана да умува над един проблем — ако пропадането на „Гембъл“ бъдеше спряно преди катастрофата, корабът щеше да подскочи право нагоре, където вероятно щеше да се насади в прицелните устройства на чакащите го таански прехващачи. Ако пък не, можеше да избира между куп неприятни възможности. Стен удари по бутона за предпазните ремъци на креслото си и се хвана здраво.
„Гембъл“ беше в почти вертикално положение, когато се стовари.
Късметът на кораба се завърна за миг. При толкова шансове да се блъсне в планински зъбер, в ледник или в свлачище „Гембъл“ се хързулна с кърмата напред по отрупано със сняг поле. Снегът се уплътняваше и се топеше, отнемайки от скоростта му.
Друго табло се пробуди в червено и оповести най-голямата беда — „ДВИГАТЕЛНИТЕ СОПЛА СЕ ЗАДРЪСТВАТ“. Ръката на Стен вече посягаше към аварийното изключване на мощността, когато корабният компютър реши, че като ще се умира, по-добре да не е с Вагнеров размах, и изпревари капитана.
Всички системи се изключиха и „Гембъл“ спря с друсане.
Тишината щеше да е пълна, ако не беше приглушеното съскане от нажежения корабен корпус, който се охлаждаше в снега.
В чернилката Стен напипа едно шкафче и намери фенерче. Бисерната светлина му показа смачканата контролна зала.
— Всички сектори да докладват!
Още едно достойнство на толкова малкия кораб — крясъкът на Стен отекна в повечето помещения и бързо бе предаден дори в двигателния отсек на кърмата. Той разкопча ремъците и понечи да се изправи. Внезапен тътен го разлюля. Боботенето се засили, после „Гембъл“ се разтърси и се кривна на няколко градуса.
Някои от екипажа извикаха стреснато.
— Какво беше това, по дяволите? — попита Стен.
— Хич не знам — отвърна Алекс, — ама не е на добро.
Стен чакаше да се случи още нещо.
Не дочака. Явно „Гембъл“ бе замрял във вечен покой.
Стен огледа положението.
Изобщо не беше добро. Един ранен от „Ричардс“ бе загинал при падането. Маккой от собствения му екипаж се бе опекъл заради късо съединение в контролно табло на двигателите. Имаше още двама мъртъвци и двама тежко ранени. Останалите бяха със сътресения, натъртвания и дребни счупвания.
Корабът беше развалина. Работеха само приемо-предавателите в скафандрите и в миниатюрните спасителни комплекти, но Стен нямаше намерение да ги използва. Преди всичко защото според него остатъците от имперските сили бяха доста заети в момента, а не му се искаше таански войници да се устремят към източника на сигнали.
Трябваше да се спасяват сами.
Той нареди на Килгър да извади аварийното снаряжение, а двамата с Тапиа, която донякъде се опомняше, се помъчиха да установят колко усилия ще са необходими, за да се измъкнат.
Май нямаше да е лесно. Главният шлюз беше безнадеждно разкривен. Стен успя да насили люка на помощния шлюз и изпсува, защото през пролуката нахлу ледена струя.
Поне не бяха заклещени. Можеха да навлекат скафандрите, да сложат ранените в надуваеми носилки и да се махнат от „Гембъл“. Така щяха да попаднат в студена вода (не беше страшно, щом са със скафандри), само че тя сигурно набързо щеше да се заледи отново.
— Е, значи ще излезем с плуване — подхвърли Стен.
— Така изглежда, сър.
— И е по-добре да се размърдаме. Не вярвам някой освен Килгър да си пробие път през буци лед.
Завариха Килгър в подходящо настроение за разбиване. Тъкмо бе привършил ровенето в аварийните припаси. Незнайно защо на екипажите изобщо не им се вярва, че някога ще се наложи да напускат кораба. Затова поддържат доста нехайно спасителните комплекти, а понякога бъркат в тях, за да си набавят някоя вещ. И хората в „Гембъл“ бяха същите.