— Започваме да ги заменяме — обясни той. — Поради войната производството е в застой, но в този отдел ще използваме само електрически пишещи машини…
Не довърши фразата, защото бе поразен от промяната в изражението й. Тя открехна устни и леко повдигна вежди, сякаш се канеше да го моли или да го заплюе (не беше сигурен кое от двете).
— Само за един ден ще свикна да работя на такава машина. Лесно е за добра машинописка като мен.
Нюман си помисли, че така, както се е облегнала на бюрото му, позата й изглежда прекалено театрална.
— Предпочитаме хора, които…
Гладката й розова брадичка се приближаваше към лицето му.
— Принадлежа към епископалната църква, господин Нюман — просъска тя и гневна червенина плъзна по лицето й.
Не му казваше нищо ново. Подобни стандартни речи беше чувал много пъти, само че повечето кандидатки предпочитаха да се изкарват унитаристки, тоест привърженички на свободата в религията. Въпреки това, докато се взираше в лицето й, пламнало от гняв, сърцето му се вледени. Обзе го необясним, безпричинен страх. Имаше нещо в очите й… в гневната самоувереност, с която тя чакаше отговора му. Седеше неподвижно и го гледаше начумерено… Интимността… ето какво го беше изплашило… да, интимността бе нова за него. Неприязънта й беше интимна. Тази жена се държеше така, като че ли знаеше най-интимните му тайни, като че ли…
Мислеше го за евреин.
Устните му се раздвижиха. Прииска му се да избяга от канцеларията, после го обзе желание да удари жената. Тя нямаше право да го гледа по този начин.
Омразата го задуши, невъзможно му беше да проговори. Същевременно дланите му се изпотиха — сигурен признак за смущението му, защото беше джентълмен до мозъка на костите си и не можеше да заяви, че не е евреин, без да издаде антипатията си към хората от тази раса и съответно към жената. Сякаш фактът, че си беше глътнал езика и се чувстваше ужасно неловко, бе сигурно доказателство за подозренията й и колкото и да беше странно (дори безумно), той призна пред себе си, че донякъде тя има право. Защото открай време за него „евреин“ беше синоним на измамник. Бедните евреи се преструваха на по-бедни, отколкото бяха в действителност, богатите — на по-богати. Когато и да минеше през еврейски квартал, неизменно си представяше, че зад мръсните завеси на прозорците са скрити купища пари. Видеше ли евреин да кара скъпа кола, неизменно го оприличаваше на негър, собственик на скъп автомобил. Според него семитите не притежаваха аристократизма, с който се опитваха да се перчат. Ако самият той имаше скъпа кола, от пръв поглед щеше да личи, че по рождение има право да я притежава. Това важеше и за всички неевреи. Не и за семитите. Къщите им воняха, а пък ако неприятната миризма липсваше, то бе само защото собствениците им всячески се опитваха да приличат на неевреи. Беше твърдо убеден, че ако стореха нещо хубаво, не им идваше отвътре, а беше продиктувано от желанието да се подмажат. Знаеше го открай време, още от детството си, когато живееше на бруклинска уличка, намираща се само на една пресечка от еврейския квартал. И тогава, и сега мисълта за тях му вдъхваше сила и усещането, че е много над нивото им. Чуеше ли примери за тяхното сребролюбие, несъзнателно се възгордяваше от своята либералност, сякаш доказвана от простичкия факт, че той не е евреин. По природа беше пестелив, затова го обземаше гняв, когато се сблъскаше с щедър семит, и тъй като виждаше хората само през своите очи, според него щедростта на евреина бе или ловка измама, или самоизтъкване. Тези хора бяха лъжци и измамници. До един, без изключение.
А сега бе сигурен, че за жената смущението му е доказателство за неговата неискреност. Призляваше му от подигравателно-предизвикателния й поглед, ала не беше в състояние да проговори. Насилваше се да измисли някакви любезности, но дори най-баналните му убягваха. Нетърпеливо извърна глава, след миг отново се втренчи в жената. Изведнъж осъзна, че за пръв път, откакто се помни, мълчанието му не е продиктувано от любезност. Сковаваше го осъзнаването на факта, че злото у евреите и техните многобройни прегрешения, най-вече похотливостта им (доказателство за която ежедневно виждаше в тъмните им очи и смуглата им кожа), са отражение на собствените му плътски желания, които приписваше на тях. Осъзнаваше го в този момент (и може би никога повече), в който погледът й го беше превърнал в евреин, а ужасяващата му похот го възпираше да отрече негласното й обвинение. С цялото си същество искаше жената да го смята за евреин именно сега, докато са сами в канцеларията му, искаше тя да му позволи да се потопи в тъмното езеро, чиито дълбини бе понечвал да изследва, но в последния момент се беше отказвал. Копнееше само за миг да потъне в тях и да открие…