Изведнъж се отврати от себе си, рязко се изправи. Стисна зъби да прогони болката, предизвикана от осъзнаването на собствената му поквара; жената забеляза гримасата му и вероятно я изтълкува за проява на гняв. Непохватно се изправи на крака, голямата й чанта се удари в бедрото й.
— Знаете ли как трябва да постъпват с хора като теб? — прошепна заплашително. — Да ви бесят, ето как!
Загърбила беше предпазливостта, готова бе да отстоява позициите си. Нюман се втренчи в нея — направи му впечатление, че както упорито беше вирнала брадичка, много приличаше на ирландка…
— Където и да отида, се сблъсквам със същото безумие. Заемала съм секретарски длъжности, на които не се изискваше да владея машинопис! Работила съм като…
Нюман престана да я чува, защото в мига, в който жената се извърна да погледне дали някой няма да влезе и да я прекъсне, той забеляза извивката на носа й, типична за евреите, и сянката на меланхолия, хвърляна от погледа й… Тя отново се обърна към него, приведе се, вкопчи се в бюрото, пръстите й затрептяха пред очите му като десет стрели с яркочервени върхове.
— Някой ден ще те обесят! — просъска — предизвикателство, което той не можеше да остави без отговор.
По тялото му пробягаха тръпки, гръбнакът му сякаш се вцепени от студ. Не беше оставал насаме с развилняла се жена, откакто беше малък и майка му го кореше за някаква беля. Не можеше да откъсне поглед от лъскавата й рокля и бляскавата брошка между гърдите й, а неподправените чувства в пронизващите й очи неудържимо го привличаха, същевременно подсилваха страха му.
Тя се обърна кръгом, със замах отвори стъклената врата и тръгна по пътеката между бюрата. Нюман си каза, че тя притежава злъчта, типична за евреите, и тяхната липса на вкус. Продължи да размишлява, без да откъсва поглед от прасците й. Беше облечена безвкусно и неподходящо за случая, гримът й беше прекалено силен. За пръв път забеляза, че въпреки жегата навън жената е преметнала на ръката си лисича кожа. Странно, но именно в този момент почувства, че е постъпил правилно, като е отхвърлил кандидатурата й. Миг преди тя да се изгуби от погледа му, видя как опашката на лисицата докосна бедрото й…
Краката му се подкосиха, отпусна се на стола. Чувстваше се като разглобен, смазан от умора. Обзе го предчувствие за зло, надвиснало над него. Разкопча сакото си, което сякаш бе нажежено, издърпа ластиците, придържащи ръкавелите му, и усети как кръвта нахлува във вледенените му ръце. Внимателно си свали очилата, пъхна ги в горното джобче на сакото, загледа се в една точка. Продължаваше да чува грубоватия й глас, парфюмът й още витаеше във въздуха.
Изведнъж се върна към действителността, конвулсивно сви юмрук; осъзна, че се взира в единствената масивна стена на мъничката си канцелария. Гневно се завъртя на стола, докато се озова с лице към стъклената преграда и бюрата, зад които седяха момичетата. След няколко секунди вдигна слушалката и нареди:
— Ако обичате, изпратете… — Не довърши фразата, нетърпеливо измъкна молбата, която се намираше под листа със заявлението на госпожица Харт. Думите се размазаха пред погледа му. Нюман гневно стисна устни, приближи листа към очите си. Гласът на телефонистката прозвуча от слушалката в ръката му. Той остави на бюрото листа, извади очилата от джобчето на сакото си и ги сложи.
— Госпожица Бланш Боланд — добави и затвори телефона. Докато чу стъпките на Бланш Боланд, продължи да се взира в молбата й, сякаш я проучваше.
Изобщо не видя следващите кандидатки, които през този ден сядаха пред бюрото му и разказваха за себе си; назначи някакво невзрачно чернокосо момиче с изпито лице. Целия следобед усещаше парфюма на Гъртруд Харт, виждаше бедрата й. Постепенно лицето й се заличи от съзнанието му, накрая остана само тялото й, което се сля с тялото на безликата жена от съня му. До края на работния ден току поглеждаше вратата към общото помещение, сякаш се опитваше да проследи и запамети всяко движение на Гъртруд. От време на време се унасяше в спомени за окопа във франция, в един момент отново усети съкрушителното плътско желание, което бе изпитал през онова утро. Докато мислите му блуждаеха, машинално забеляза, че вицепрезидентът Лорш е застанал пред канцеларията му и се здрависва с господин Гарган. После каза нещо и тръгна към асансьора. Гарган изчака, докато вицепрезидентът се отдалечи, после се обърна и влезе в канцеларията на Нюман. Беше вирнал брадичка и замислено се почесваше по врата.