Гъртруд се размърда, бедрата й се потъркаха едно в друго, копринените й чорапи тихо прошумоляха.
— Когато отива на лов, Фред води Елзи някъде в Джърси. Защо не го попиташ къде, че да отидем и ние? Макар че и този хотел не беше лош.
Нюман кимна:
— Добре.
— Няма да го направиш.
— Ще го направя — излъга той.
Колата пресече последната пряка преди квартала им; госпожа Дипоу с колосана бяла рокля стоеше пред дрогерията. Магазинчето винаги работеше в неделните вечери, но сега витрината беше тъмна. Старицата говореше с някакъв човек, който неспокойно пристъпваше от крак на крак, докато я слушаше; в един момент тя се наведе към него и заговори още по-разгорещено. Докато минаваха, Нюман хвърли поглед към магазинчето зад нея и се запита защо ли е затворено. Светлината от фаровете му премина по витрината и той видя, че е залепена с дълги парчета прозрачна лепенка.
Гъртруд сякаш се сепна от сън и се обърна да погледне витрината. Наближавайки къщата, Нюман направи широк завой, вкара колата на стръмната алея в двора и спря пред отворената врата на гаража под верандата.
Изключи двигателя. Гъртруд се обърна към него.
— Сигурно е станало нещо — отбеляза разтревожено.
Нюман слезе, отвори задната врата на колата, извади куфарите. Гъртруд се качи на верандата и се загледа към ъгловата къща. Той мина покрай нея и без да се обръща, внесе багажа. Майка му седеше на задната тераса, той я поздрави и се качи на горния етаж. Отвори куфарите, извади дрехите в същия ред, по който ги беше прибрал, и върна куфарите на полицата в дрешника. Влезе под душа, преди да пусне крановете, за да пести вода и газ за затоплянето й. След половин час бе готов — лицето му светеше от чистота, косата му бе пригладена назад. Застана на прага на дневната и видя Гъртруд да излиза на верандата. Последва я, тя стоеше облегната на парапета и гледаше към дрогерията на ъгъла. Обърна се, като чу стъпките му, и обясни:
— Сбил се с другия вестникар, който идва всяка неделя.
— Пострадал ли е?
— Не. Блъснали се във витрината и тя се напукала. Майката ти видяла всичко оттук. Всички в квартала отишли да гледат.
Нюман усети замайване, ушите му забучаха. Когато заговори, чу гласа си, сякаш идваше отдалеч:
— Отиди да се изкъпеш. Ще прибера колата.
Вече съвсем се беше стъмнило. Госпожа Дипоу се бе прибрала. Прозорците на къщите светеха. Някъде бяха надули радиото, след малко го намалиха. Гъртруд отново гледаше към ъгъла. Нюман знаеше, че тя обмисля нещо — познаваше навика й да диша учестено, когато се замислеше дълбоко.
— Хайде, отивай в банята — подкани я и понечи да слезе по стълбището.
Гъртруд се обърна и той спря. Жена му се приближи до него, застана на горното стъпало и тихо заговори. В мрака очите й изглеждаха огромни и блестяха.
— Какво смяташ да направиш по въпроса? — попита тя.
— Не говори глупости.
— Според майка ти Фред е от Християнския фронт.
— Знам — равнодушно отговори Нюман.
— Да не би той…
— Не говори глупости.
— Само да предположим…
— Престани!
— Да, но човекът в хотела вчера…
Нюман гневно я прекъсна:
— Стига глупости! Това няма нищо общо с нас.
Понечи да се обърне, но Гъртруд го хвана за ръката. Останаха така за момент, после, без да пусне ръката му, тя промърмори:
— Ела, искам да поговорим.
Нюман се върна на верандата, обгърната от мрака, и двамата седнаха на шезлонгите. Гъртруд погледна за миг към къщата на Фред, после се обърна към съпруга си:
— Майка ти току-що ми разказа за кофата.
Нюман мълчеше. Стомахът му се беше свил на топка.
— Защо не ми каза? — добави жена му. Говореше бавно и отчетливо като полицай на разпит.
— Исках да забравя случката. Искам да си щастлива тук.
— Не трябваше да ми го причиняваш.
Той долови страх в гласа й.
— За какво говориш?
— Фред е от Християнския фронт. Трябваше да ми кажеш.
— Какво значение има?
— Голямо.
— Защо?
Той се опита да види лицето й по-добре. Лампата в антрето хвърляше лек отблясък върху страната й. Тревогата и възмущението, изписани на лицето й, го накараха да настръхне.
— Какво говориш, Гъртруд? Не разбирам какво говориш?
Тя понечи да се наведе към него, но в този момент пред къщата спря кола… не, подмина я. Спря пред дома на Фред. Трима души слязоха, мълчаливо се качиха на верандата и влязоха.
Гъртруд се ослуша, после попита:
— Кои бяха тези?
— Не знам, не съм ги виждал.
— За какво идват? Празненство ли ще има?
— Не знам, Гърт — раздразнено отвърна той.