— О, накарала си го да се откаже.
— Да. Казах му, че или ще престане с тези неща, или си тръгвам. Вече не ми беше забавно да живея с него, нали разбираш? Виждах накъде отива работата. Право към пандиза. Тази работа не е за мен. Та така, той не се отказа и след поредния голям скандал си тръгнах. — Гъртруд се пресегна, взе цигара от нощното шкафче и запали. Нюман стана, взе пепелника от писалището и й го поднесе. Тя остави кибритената клечка, издиша облак дим и отново заговори: — Ето как се върнах в Ню Йорк.
— Защо не остана в Калифорния?
— Ами… Реших да започна нов живот — замислено отговори тя, като бавно въртеше цигарата между пръстите си. — Единственото ми желание беше да имам хубава къща, хубави мебели и дрехи и да живея като нормалните хора. Оня отделяше толкова много време за организацията, че бизнесът му западна. Щеше да се стигне дотам, че пак да започна работа, за да му помагам. Предвиждах този момент.
— А!
— Не можех да позволя да се случи. Надявам се, че не ме осъждаш.
— Не, просто ми е чудно защо си се върнала в Ню Йорк.
— Казах ти — мечтаех за хубав дом и красиво обзавеждане. Дойдох тук.
Гъртруд премрежи очи и сластно го изгледа. Нюман се досети, че се кани да го помоли за нещо.
— Дойдох, Лули. Има още нещо, което ще споделя с теб. Никъде не съм видяла такава омраза към евреите, както тук. Обсебила е цял Ню Йорк. Виждаш я навсякъде. Знаеш го много добре. Няма нужда да ти го казвам.
— Да, знам.
— Е, рекох си: „Не обръщай внимание. Живей си живота.“ Докато живеех в Калифорния, дейно участвах в организацията, но донякъде се дистанцирах и се стараех да бъда безпристрастна. Осъзнах, че макар наглед всички да искат прогонването на евреите, на мнозина — може би на повечето хора, им е все едно, и в крайна сметка няма да постигнем нищо. Разбираш ли? Когато дойдох тук обаче, се изумих. Видях, че греша. Часът идва, Лули, съвсем скоро ще удари. Когато всички групи се обединят в една силна организация, вече ще имат достатъчно членове, за да разтърсят тази страна. Чакай малко, изслушай ме, не се наежвай така. Много добре знаеш, че евреите са безполезна сган. Това е истината. Така. Задава се икономическа депресия, много добре знаеш, че идва. Така. Настъпва депресия, хората излизат на улицата, появява се организация, която съумява да ги поведе, и тогава край с евреите. Чакай, не ме прекъсвай… Нали видя дебелака?
— Да.
— Казва се Мел и е от Калифорния. Не знам истинското му име, но се представя като Мел. Случайно научих, че в Детройт се представя като Хенеси.
— Значи го познаваш.
— Идвал е веднъж у нас. Донесе пари за организацията, когато беше започнала да запада. Не знам откъде ги взема, но има пари. От самото начало имаше идея да обедини всички групировки. Казваше, че когато се създаде една могъща организация, в Америка няма да остане нито един чифут. Ето го сега тук. Това означава едно — начало на обединяването. Когато войната свърши, членовете на новата силна организация ще заработят дружно и тогава ще видиш каква пукотевица ще се вдигне. В Калифорния не вярвах, че ще постигнат нещо, но онова, което виждам тук, ми подсказва, че часът ще удари и тогава аз ще съм на печелившата страна, също и ти. Затова искам да отидеш на събранието, чуваш ли?
Той остави пепелника в скута й и стана.
— Слушай, хайде да не… хайде да не прибързваме — измънка и пристъпи към прозореца откъм улицата.
— Знам какво си мислиш. Нямаш представа на какво са способни тези хора. Лули, погледни ме!
Той спря до прозореца и се обърна.
— Преди войната откриха у някои от тях пушки и гранати, цели оръжейни складове. Фред има пушки, нали така?
— Той е ловджия, има ловни пушки.