Лежал мъртъв, но все още стискал камшика. Крепостните не знаели какво да правят, затова зачакали. Гневът им бил утихнал, очаквали да дойде нов надзирател, за да продължат работата. Няколко часа по-късно видели друг от хората на барона и го повикали. Казали му, че им трябва друг надзирател, защото този бил паднал и си счупил врата. Оня видял, че колегата му е убит, и се върнал в къщата. Дошъл цял отряд надзиратели, които нападнали селяните с явното намерение да ги избият.
Крепостните обаче не смятали да се прощават с живота, закрещели за помощ и изпратили за подкрепления. Бързо се свързали със свои другари в близките нивя и скоро около двеста селяни обкръжили надзирателите. Накрая ги избили до крак. Знаели, че барона го няма, отишли в къщата му и разбили вратата. Изпочупили мебелите, скъсали струните на пианото (за първи път виждали такова чудо), съдрали тапицерията на диваните, смъкнали картините и ги разкъсали. Нахълтали в кухнята и посипали сол върху всичко, което ставало за ядене, качили се по каменното стълбище и се развилнели в спалните. Не щеш ли, в спалнята на господаря намерили голям сейф и понеже бил заключен с тежък катинар, те го разбили и отворили кутията. Вътре намерили цял куп хубави рисунки на краля. Познали, че е той, защото по заповед на барона били окачили негов портрет до разпятието във всяка колиба. Техните картини на краля обаче не били толкова красиви, колкото намерените в кутията. Ликът му бил обрамчен от златни орнаменти, а по краищата имало надписи. Селяните толкова обичали своя крал, че извадили рисунките и ги разпределили помежду си. Само едно не могли да проумеят — защо всички портрети са съвсем еднакви. После се върнали по нивите и продължили да се трудят; в джоба на всекиго имало по десет-дванайсет картинки. Решили да сменят старите си портрети на краля с новите. Неколцина били взели толкова много, че можели да облепят с тях всичките стени в къщите си, и нямали търпение слънцето да залезе, та да се приберат и да го направят.
Вечерта обаче баронът се върнал. Когато видял дома си разбит и всичките надзиратели избити, изпратил конник в града, намиращ се на няколко километра на изток, за да извика помощ от местните казарми. След това обиколил къщите на крепостните си и видял картинките по стените. Не казал нищо и се прибрал вкъщи.
Не стоял обаче със скръстени ръце. Оседлал коня и отишъл в селцето близо до имението. Там живеели много евреи и един от тях бил амбулантният търговец Ицик, който си бил вкъщи, след като цял сезон обикалял да продава тенджери и тигани по селата. Баронът го извикал и му рекъл:
— Реших да променя реда в имението си. Тази нощ портите ми ще са отворени. Можеш да донесеш стоката си и ако някой от крепостните ми иска, нека купува с каквото може да плати. Не смятам повече да ги снабдявам.
Ицик се замислил и изпитателно се вгледал в лицето на барона, озарено от последните лъчи на залязващото слънце. Присвил очи и отговорил:
— За мен ще е голяма чест, ваша светлост, но добре знаете, че купувам тенджерите и тиганите с пари, а вашите крепостни нямат пукнат грош.
— Върви при тях, има с какво да ти платят.
— Ама, ваша светлост, домът ми вече е препълнен с бита сметана и кожи, срещу които разменям стоката си. Селяните са бедни като църковни мишки. Няма как да продам стоката. Не мога да купувам гърнета срещу сметана.
Баронът го изгледал и настоял:
— Отиди в имението със стоката си. Отивай веднага.
Ицик разбрал, че това е заповед, и се поклонил ниско; баронът си тръгнал. Евреинът запрегнал каруцата и го последвал. Портите на имението наистина били широко отворени. Той минал през малка гора и намерил колибите на крепостните селяни. За пръв път външен човек влизал в имението и всички наизлезли да го видят. Със свито сърце Ицик слязъл от каруцата и те се скупчили около него и лъскавите му тенджери и тигани. Казал им на полски, че могат да си купят каквото поискат. Те се умълчали. Това била най-лошата търговска сделка в живота му. Бил сигурен, че не разбират нищо от търговия, защото никога в живота си не били купували нищо. Ала те интуитивно разбрали, че търговецът им предлага да размени тенджерите или тиганите за нещо. Неколцина плахо посочили някои от предметите в каруцата и попитали евреина какво иска за тях.