— Ами, ако имате нещо ценно в къщите си, покажете ми го и ще ви кажа срещу колко можете да получите тенджера или тиган.
Неколцина влезли в колибите си и изнесли неща, за които смятали, че имат някаква стойност. Една жена му показала обувка, като твърдяла, че я носил някакъв свещеник, но Ицик поклатил глава. Друга му показала кесийка със счупени копчета, но това също не ставало. Един селянин се приближил и казал:
— Имам картина на краля. Имам дванайсет портрета.
— Колко е голяма тази картина? — поинтересувал се евреинът.
— Ето, имам няколко в джоба — отвърнал човекът и извадил пачка грижливо сгънати картинки.
Ицик ги погледнал и добре видял числата, отпечатани в ъглите. „1000 крони“ — пишело там. Той затаил дъх.
— Някой друг има ли такива картинки?
Селяните закрещели един през друг и докато се усети, го завлекли в една колиба, където стените били облепени със стотици банкноти от по 1000 крони. Влязъл в друга къща, после в трета и накрая отново застанал насред калната улица, давайки си сметка, че е попаднал на златна мина.
Какво да прави? Сега разбрал защо баронът го изпратил да продава на крепостните… те наистина имали пари. Ицик бил сред ония, които се покачили на оградата и видели как селяните убиват надзирателите. Събрал две и две и осъзнал, че парите са откраднати от къщата на барона. Добавил още едно и стигнал до заключението, че за барона е най-удобно той, евреинът Ицик, да освободи тези невежи хорица от богатството им и по-късно да бъде хванат с купища пари в дома си. Накратко, това бил план за погром.
Първо му се приискало да побегне. Да зареже кола, тенджери, тигани, да прескочи оградата и да изчезне. Имал обаче близки в селото отвън и не можел да ги изостави в такъв момент. Имало и друга причина да не избяга. Не бил глупак нашият Ицик. Знаел какво се готви в Европа, защото при пътуванията си обикалял много райони на страната, което повечето хора по онова време нямали възможност да правят. При тези пътувания често търпял обиди и грубости за това, че е евреин. Бил стигнал до такъв момент в живота си, когато вече не можел да търпи. Сегашното му премеждие изглеждало като последната и най-голяма неправда.
Затова с голяма горчивина, която идва, когато човек трябва да даде израз на душевния си бунт, той тръгнал от колиба в колиба и събрал всички картинки на краля, които видял, а в замяна раздавал на селяните стока, докато каруцата му се изпразнила, а в пояса му се събрали над един милион крони. Накрая се качил в каруцата и си тръгнал. По пътя не срещнал никого и безпрепятствено стигнал до дома си.
Нощта се спуснала. Той вечерял, произнесъл дълга и тържествена молитва и легнал да спи. Наоколо спели децата му, а до него — жена му. Ослушвал се за тропот на копита и очаквал да подуши миризма на пожарища.
Когато луната се скрила и станало съвсем тъмно, Ицик чул конски тропот. Изскочил навън и предупредил съседите си, които залостили вратите и спуснали кепенците. Върнал се у дома и направил същото. След няколко минути в селото нахлули конници и започнали да разбиват къщите на евреите. Къща след къща, жените пищели, две били изнасилени на праговете на домовете си.
Стигнали до къщата на Ицик и разбили вратата. Подпалили покрива. Той се опитал да задържи семейството си около себе си, но войниците завлекли децата му и ги набучили на копия като прасенца на шиш, три пъти изнасилили жена му, а него удряли с байонети по главата, докато го помислили за мъртъв.
На заранта Ицик се събудил с ужасна болка. Видял мъртвите си близки и олюлявайки се се изправил. За своя най-голяма изненада насред стаята видял пояса си. Развил го. Стотиците банкноти били вътре недокоснати.
Седнал на земята като Йов и се загледал към слънцето. По-късно същата сутрин дошъл баронът с двама войници, влязъл в къщата, навел се и взел пояса. Излязъл, без да погледне Ицик, яхнал коня си и си заминал.
От този ден амбулантният търговец Ицик полудял. Съседите погребали мъртвите му близки и той с години не проронил нито дума. Един ден излязъл от селото по пътя, по който преди години тръгвал на обиколките си из страната. В района още се разказва, че изминал пеша целия път, който бил стотици километри, след което се върнал в родното си село и няколко дни по-късно умрял.