Нещо изтрака на перона и го върна към реалността. Когато минаваше през въртящата се преграда, картонената кутия се беше отворила. Пред него се търкаляха две бухалки за бейзбол. Трета се показваше през дупката в картона. Той остави кутията на бетонената площадка, вдигна двете бухалки и ги пъхна през дупката. Следващия път щеше да поиска да му опаковат бухалките в по-здрава кутия. За пръв път купуваше подобно нещо. Едва преди няколко дни бе решил, че е хубаво да има бухалка в магазина.
Шестнайсета глава
От близо четирийсет дни не беше валяло. Хитър умиротворител е дъждът — хората си стоят вкъщи и регистърът за арестите в кварталния участък не се изпълва толкова бързо. Ала задържи ли се безоблачно небето като през това лято, заредят ли се горещи дни, когато задухът става нетърпим, улиците и дворовете се изпълват с хора и за известно време целостта на семейството се нарушава. Сладкарниците, предлагащи сладолед, и бирариите са претъпкани, по плажовете няма къде игла да хвърлиш — градът се изпразва в собствените си пулсиращи артерии. През това лято в продължение на четирийсет дни градът не бе видял нито капка дъжд, нито един прохладен ден, и хората се блъскаха по улиците в нервно търсене на свеж полъх, на глътка въздух. Някои бяха взели будилниците си и спяха в Сентрал Парк; други, напук на комарите, нощуваха на плажа на Кони Айлънд. Мнозина бяха ограбени там, други ставаха жертва на крадци, докато дремеха на терасите върху покривите на жилищните си блокове. Някои се просваха на площадките на аварийните стълбища, които рухваха ненадейно. Други, останали до късно навън, заварваха домовете си окрадени, понеже оставяха прозорците отворени, за да влиза поне малко въздух. Ставаха всякакви нещастия, трагични или свързани само с парични загуби. От време на време някой прегрял хладилник избухваше в кухнята. Опитвайки да се разхладят от течението, две момчета се показали през прозорците на една мотриса в метрото и били обезглавени от един стълб. Бременни помятаха в задушните автобуси. Жегата толкова влудила един човек, че стрелял с пушка в тълпата, чакаща на светофара на Шесто Авеню. По-късно обяснил, че не издържал да гледа толкова много хора на едно място. Полицията заловила една бабка, наближаваща седемдесетте, докато се опитвала да прескочи оградата около езерото в Сентрал Парк. Завели я в участъка, дали й да се изкъпе и я отпратили с влажна кърпа на челото. В Бруклин много бездомни кучета побесняха. Стотици хора се разболяха от детски паралич, тръгнаха слухове, че водата около Кони Айлънд е заразена. Ала хората не спираха да посещават плажовете; спасителите разказваха, че мнозина плискали водата край брега, за да се разпени, сякаш така ще се предпазят от болестта. В закусвалните миризмата на прокиснало мляко създаваше впечатление, че каквото и да ядеш, е развалено. Вече нито храната, нито сънят доставяха удоволствие. Бруклин бе нападнат от хапливи мухи, а мрежи за прозорци трудно се намираха заради войната. Два огромни увеселителни парка изгоряха до основи, няколко кея също пламнаха. След тези случки хората се бояха да отидат на лунапарк или на Кони Айлънд, но нямаха друг избор — просваха се по плажовете и постоянно бяха под напрежение. Дори в метрото ставаха странни неща. В рамките на една седмица три влака се отклониха по грешни линии. От близо четирийсет дни не беше валяло.
В Куинс положението бе същото като навсякъде с тази разлика, че имаше повече комари, може би поради липсата на зеленина и равния релеф. На равните места жегата сякаш беше още по-безмилостна, особено в кварталите, построени върху пресушени блата. Празните парцели бяха посипани със сгурия, а напечеше ли я слънцето, се вдигаше облак от фин прах, напомнящ мараня.
Точно такъв парцел прекосяваше Нюман в осем без четвърт вечерта. Под обувките му черните буци сгурия се разпадаха, при всяка стъпка около крачолите му се завихряха облачета прах. Бе тръгнал през пустия парцел за по-пряко, но вече съжаляваше. Беше голям чистник и чувстваше саждите, полепнали по прасците му. Чистата риза, която бе облякъл, преди да излезе, вече се лепеше като гума по гърба му. Въпреки жегата носеше сако и вратовръзка; все пак очакваше събранието да е един вид официално събитие — току-виж завързал важни запознанства тази вечер. Вярваше, че първото впечатление е най-важно.
Когато отново усети твърдия бетон на тротоара под краката си, Нюман си отдъхна и си спомни добрата новина, която бе научил през деня. Съобщиха му, че фирмата смята да го задържи на работа и след войната. Замисли се как би живял с шейсет и два долара седмично при задаващата се депресия и със задоволство си представи колко неща ще може да купи с толкова пари, след като животът отново се нормализира. Накратко, очакваше охолни времена.