Грег Беър
Фондация и хаос
На Айзък и Джанет
Специални благодарности на Джанет Азимов, Грегъри Бенфорд, Дейвид Брин, Дженифър Брел, Дейвид Барбър и Джо Милър. Освен това — и на милионите почитатели на Айзък Азимов, които ще поддържат живи наистина дълго вселените и героите му.
Вековете остават назад и легендата за Хари Селдън се разраства все повече: блестящата личност, мъдреца, тъжния човек, начертал курса на човешкото бъдеще в старата Империя. Но ревизионистките възгледи просперират и невинаги могат лесно да бъдат отхвърлени. За да разберем Селдън, ние понякога се изкушаваме да се облегнем на апокрифите, митовете и дори приказките от онези далечни времена. Противоречията в непълните документи и своеобразните негови агиографии ни разстройват.
Ето какво знаем без връзка с ревизионистите: Селдън е бил блестящ, Селдън е бил ключова фигура. Но Селдън не е бил нито светец, нито осенен от божествено вдъхновение пророк и, разбира се, не е действал сам. Най-широко разпространените митове включват…
1
Хари Селдън стоеше по сандали и облечен с плътната зелена одежда на учен на закрития парапет на горната ремонтна кула и гледаше от височина двеста метра тъмната алуминиево-стоманена повърхност на Трантор. Небето над този Сектор тази вечер беше съвсем ясно, само няколко леки облачета се носеха над седефените талази и звездите като призрачен огън.
Под това зрелище и отвъд редиците изящно извити куполи, скрит и смекчен от нощта, се простираше открит океан. Плаващите му алуминиеви покрития бяха разкрити на стотици хиляди хектари. Откритото море излъчваше бледо сияние сякаш в отговор на небето. Не си спомняше името на това море: Мир, Мечта или Сън. Всички скрити океани на Трантор имаха такива древни имена, детски утешителни имена. Сърцето на Империята имаше нужда от утеха, както и Хари; от утеха, но не и от истина.
Топлият нежен въздух се вихреше около главата и раменете му — идваше от един отдушник в стената отзад. Хари бе открил, че по-чист въздух в Стрилинг няма вероятно защото го изтегляха директно отвън. Температурата зад пластмасовия прозорец сочеше два градуса — мраз, който добре си спомняше от единствената си злополука горе преди десетилетия.
Беше прекарал такава голяма част от живота си на закрито, изолиран от студа, както и от цялата свежест, новост, също както числата и уравненията на психоисторията го изолираха от грубата реалност на живота на отделните хора. Как може един хирург да работи сръчно, ако усеща болките в плътта, която реже?
Реално погледнато, пациентът вече беше мъртъв. Трантор, политическият център на Галактиката, бе умрял преди десетилетия, а може би и преди векове и сега очевидно вече започваше да се разлага. Макар че огънчето на неговата личност щеше да угасне много преди жаравата на Империята да се превърне в пепел, чрез уравненията на Проекта той ясно виждаше болезненото вкочанясване, вцепеняващото се лице на трупа на Империята.
Това ужасно видение му беше донесло извратена слава и беше направило теориите му известни в цял Трантор и на много места в Галактиката. Наричаха го Селдън Гарвана, предвестник на кошмарната орис.
Разлагането щеше да продължи още пет века — проста и бърза ерозия според най-мащабните му уравнения… Кожата общество щеше да се пропука, а после и да се стопи върху стоманените кости на Секторите и общините на Трантор…
Колко ли човешки истории щяха да изпълнят този колапс! За разлика от труповете империите продължават да изпитват болка и след смъртта. Въз основа на най-незначителните си и ненадеждни уравнения, искрящи на екраните на мощния му „Прайм рейдиънт“, Хари почти можеше да си представи милиони милиарди лица, слели се в огромен калкулус, изпълващ площта под низходящата крива на Империята. Ускоряването на гниенето, белязано от всяка човешка история почти толкова, колкото са точките в равнината… Неподлежащо на проумяване, ако не беше психоисторията.
Надеждата му беше да подпомогне раждането на нещо по-добро и по-устойчиво от Империята и беше близо до успеха… според уравненията.
И все пак напоследък чувството, което го обхващаше най-често, беше студеното съжаление. Да живее в светъл, младежки период, когато Империята е била най-велика, стабилна и преуспяваща — за това би дал и високото си положение, и постиженията си!
Да можеше да си върне осиновения си син Райх и Дорс — тайнствената, прекрасна Дорс Венабили, под чиято скроена плът и тайна стомана се таеше страст и преданост колкото за десет герои… Да можеше само да ги върне, би умножил в геометрична прогресия признаците на собствения си разпад, болните крайници, нездравите вътрешности, замъгленото зрение.