— А сега ще трябва да ни убият — обади се Бран с, както се надяваше, храбра усмивка. Но думите му накараха стомаха на Клиа да се обърне, а коленете й да се разтреперят.
— Няма да ви убием — увери го Плусикс. — Не сме способни да убиваме човеци. Има роботи, които вярват, че убиването на хора, нашите някогашни господари и създатели, е позволено в името на по-голямото добро. Ние не сме от тях. Това ни пречи, но такава е нашата природа.
— Аз не съм ограничаван по този начин — додаде Лодовик, — но нямам никакво желание да нарушавам Трите закона.
Клиа втренчи нещастен поглед в Лодовик.
— Спестете ми подробностите. Нищичко не разбирам от това.
— Както е с почти всички човеци, живеещи днес, ти си невежа, що се отнася до историята — забеляза Плусикс. — Повечето не ги е грижа. Това е заради мозъчната треска.
— Прекарала съм мозъчна треска — рече Клиа. — Едва не ме уби.
— Както и аз — додаде Бран.
— Както и всички висши менталици, убедителите, които сме събрали тук и за които се грижехме — обясни Плусикс. — Също като вас те са я преболедували в крайно тежка форма — възможно е много потенциални менталици да са починали. Мозъчната треска била създадена от човеците по времето, когато са ме конструирали, за да осакати други човешки същества, на които те се противопоставяли политически. Като много други опити за биологична война и този рикоширал — превърнал се в пандемия и може би случайно, а може би не, позволил на Империята да съществува с по-малко интелектуален смут хиляди години наред. Макар че почти всички деца се разболяват, около една четвърт от тях — тези с ментален потенциал над определено ниво — е много по-тежко засегната. Любопитството и интелектуалните способности се притъпяват тъкмо колкото да се изравни общественото развитие. Болшинството не изживяват загуба на умствените умения — може би защото уменията им са общи и те никога не страдат от пристъпи на гениалност.
— Все още не разбирам защо са искали да ни разболеят — рече Клиа. Бръчка на упорство прорязваше челото й.
— Намерението им е било не да ви разболеят, а да попречат на определени общества някога да преживеят разцвет.
— Любопитството ми никога не е било притъпено — обади се Бран.
— Нито пък моето — додаде Клиа. — Не се чувствам глупава, но бях много болна.
— Радвам се да го чуя — заяви Плусикс, а после додаде възможно най-дипломатично: — Но няма начин да се разбере какви биха били интелектуалните ти способности, ако никога не се беше разболявала от мозъчна треска. Онова, което се вижда, е, че жестокият пристъп при теб е усилил други таланти.
Древният робот ги покани да минат в друга стая на голямото помещение. Там имаше еднопосочен изглед през прозореца към района на складовете. Погледнаха над издутите сводести покриви към постройките с многопластови стени на гражданските квартали по-надолу. В тази част на общината състоянието на купола беше особено плачевно с много тъмни пролуки и трепкащи панели.
Клиа приседна на една прашна кушетка и потупа мястото до себе си за Бран. Калусин мина току зад тях, а грозният робот застана до прозореца и ги заразглежда с интерес. Бих искала да поговоря с него. Лицето му е грозно, но той изглежда много дружелюбен. То. Както и да е!
— Не те усещам, както усещам хората — каза тя след известно мълчание.
— Щеше да го забележиш рано или късно — рече Плусикс. — Това е и разликата, която забелязва Вара Лизо.
— Тя ли е жената, която преследваше него? — Клиа посочи грозния човекоподобен робот.
— Да.
— Тя е жената, която преследваше и мен, нали?
— Да — рече Плусикс. Когато се движеше, ставите му издаваха леки звуци „шшш-шшш“. Беше красив, но и шумен. Звучеше износено като стари чаркове в механизъм.
— Тук става какво ли не, нали? За което аз нищо не зная.
— Да — потвърди Плусикс и се отпусна на солиден пластмасов стол.
— Обяснете ми — помоли тя. — Ти искаш ли да чуеш? — попита тя Бран. После подхвърли настрана с гримаса: — Дори и ако се наложи да ни убият?
— Не знам какво искам и в какво вярвам — отвърна Бран.
— Разкажете ни всичко — каза Клиа и докара, както си мислеше, сериозно и дръзко лице. — Харесва ми да съм различна. Винаги ми е харесвало. Бих искала да съм по-добре информирана от всеки освен вас, роботите.
Плусикс издаде доволно жужене. На Клиа звукът се стори привлекателен.
— Моля ви, разкажете ни — тя изведнъж отново подкара по далитски маниер, какъвто не беше използвала от месеци или дори години. Тя наистина не знаеше как да мисли и да чувства, но тези машини в края на краищата бяха по-възрастни от нея. Тя седна пред Плусикс, притегли коленете си и ги обви с ръце.