Старият робот се наведе напред на стола.
— За нас е удоволствие отново да учим човеците — каза той. — За мое постоянно съжаление изминаха хиляди години, откакто съм го правил за последен път. Нали разбираш, аз бях изготвен и програмиран за учител.
Плусикс заразказва. Клиа и Бран го слушаха, както и Лодовик, защото той никога не беше чувал кой знае каква част от тази история. Денят се превърна във вечер и донесоха на младежите храна — прилична храна, но не по-добра от онова, което им даваха в склада заедно с другите. Часовете минаваха, Плусикс редеше ли, редеше думи, а Клиа беше все по-завладяна и й се искаше да попита какво ще кажат на другите — на другите менталици, не толкова силни като нея и Бран, но добри хора, като Камък, момчето, което не можеше да говори. За първи път в присъствието на това чудо тя се почувства отговорна за другите около себе си. Но звучните, елегантни тонове на робота продължаваха да се сипят, да я полухипнотизират и тя мълчеше и слушаше.
Бран също слушаше напрегнато, повечето време с полупритворени очи. В средата на вечерта тя го погледна и той изглеждаше заспал, но когато го сбута, очите му рязко се отвориха широко; през цялото време беше будувал.
Тя сякаш влизаше в транс и почти виждаше онова, за което й разказваше Плусикс. Само думи без картини, всичките — сръчно втъкани; роботът беше много добър учител, но тя всъщност можеше да разбере непосредствено съвсем малко неща. Тук скалите на времето бяха толкова огромни, че губеха смисъл.
Как сме могли да загубим интерес? — помисли си тя. — Как сме могли да причиним това на себе си — да забравим и да не проявим дори любопитство? Това е нашата история! Какво още сме загубили? Дали тези роботи не са повече човеци от нас сега, защото пазят нашата история?
Всичко се свеждаше до надпревара. Кой ще спечели колко от стотиците милиарди звезди в Галактиката — земляните (Земята — някога дом на цялото човечество, не легенда!) или първите емигранти, космолитите — и най-накрая надпревара между групи роботи.
И хиляди години в опит да превеждат човечеството през болезнените плитчини хиляди роботи под водачеството на Данийл и още хиляди, които им се противопоставят, водени последно от Плусикс.
Плусикс млъкна след третата почивка, когато сервираха сладки напитки и закуски. Беше рано сутрин. Клиа я боляха бедрата, а коленете й бяха изтръпнали. Тя жадно отпи от чашата си.
Лодовик я наблюдаваше, завладян от нейната гъвкавост, младост и бърза преданост. Той се обърна към Бран и видя твърда сила, която също беше бърза, но по-различна. Знаеше, че човеците с тяхната животинска химия са разнообразна пасмина, но чак сега, докато гледаше как възстановяват миналото на тази двойка младежи, разбра колко различно е тяхното мислене от това на роботите.
Плусикс обобщи всичко, след като доядоха закуските. Той протегна ръце и разпери пръсти, както сигурно са правили професорите — човеците професори — преди двайсет хиляди години.
— Ето как нуждата на роботите да служат се е видоизменила в манията на роботите да манипулират и ръководят.
— Може би наистина сме имали нужда от ръководство — каза тихо Клиа, после погледна Плусикс. Очите на робота сияеха в наситено жълтозелено. — Тези войни — каквито и да са били — и тези космолити, толкова нагли и изпълнени с омраза — додаде тя. — Нашите предци.
Главата на Плусикс се наклони лекичко настрани и в гърдите на сребърния робот нещо тихичко изжужа — не приятния звук, който беше чула по-рано.
— Но ти караш всичко това да звучи така, сякаш ние сме още деца — заключи тя. — Няма значение колко хиляди години е съществувала Империята — роботите винаги са бдели над нас по един или друг начин.
Плусикс кимна.
— Но всички тези неща, които Данийл и роботите му са направили на Трантор… политиката, заговорите, убийствата…
— Били са малко и само когато е било необходимо — каза Плусикс, все още предан на това да преподава само истината. — Но въпреки това убийства.
— Световете, които Хари Селдън потъпка като Първи министър — също както Дал е бил потискан. Ренесансовите светове — какво означава това ренесанс?
— Възраждане — обади се грозният робот.
— Защо Хари Селдън ги е нарекъл Светове на хаоса?
— Защото са водели до нестабилност в неговата математическа картина на Империята — обясни Плусикс. — Той вярва, че в крайна сметка те плодят сред хората смърт и мизерия и…
— Уморена съм — прекъсна го Клиа, протегна ръце и се прозя за първи път от часове. — Имам нужда да поспя и да помисля. Имам нужда да се почистя малко.